напред назад Обратно към: [Ина Герджикова][СЛОВОТО]



Бих го направила


Бих го направила. Да!

Бих нахълтала в съня й и откраднала целувките ти от устните й. Бих свалила като невидима наметка прегръдките ти от раменете й.

Бих влязла под кожата й и отнела всяко докосване до теб, всеки неин поглед към теб, захвърлен в очите й. Ще й взема и думите, и мислите за теб. Защото те са мои.

Аз да съм нея.

Аз да те рисувам.

Аз да те променям.

Да те обичам.

Бих го направила всичкото, защото ти не ми позволи.

Сега ме гонят несбъдванията. А аз гоня теб. По стрелките на часовника. И щом си с нея.

Аз искам като ток да мина за секунда между вас и после да ме няма. Аз искам да застина ледена между устните ви. Да бъда омагьосано стъкло между телата ви.

А искам да съм раздяла.

И да събирам и деля, когато реша. Нощ да бъда, че да ви скрия един от друг.

Искам да съм причина. За да преча на хората да минат през мен. И на теб.

Ти пак потъпка любовта ми. Уви, невидима съм за твоите очи.

Ще се видим. На раздялата. Когато тя не те обича.

Когато си тръгне. Без да се сбогува. Спомни си за мен, за раздялата и ще видиш - успях да й взема всичкото.

 


напред горе назад Обратно към: [Ина Герджикова][СЛОВОТО]

 

© Ина Л. Герджикова. Всички права запазени!

 


© 1999-2017, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух