напред назад Обратно към: [Ина Герджикова][СЛОВОТО]



Да си тръгна с дима на цигарата?...


Да си тръгна с дима на цигарата?

Сама по бягащите улици?

Да ме забравиш със залеза, да се загубя с цветовете му?

Да ме изпратиш с въздишката, да изчезна с тишината?

Не!

Това ще ти е като наказание.

Че си обичал поне веднъж. Поне малко.

Че си се кълнял веднъж. Малко истински.

Делял си с някого мечтите си. Че си заспивал в прегръдките й. Че си я искал и имал до себе си. Само твоя. Спирал си времето, рисувал невъзможното.

Че е била единствена за теб - дал си й да пие от душата ти, право от сърцето.

Подарявал си й дните, сънувал сия нощем...

Обичал си някога. Не завинаги - до болка, до мълчание. Борил си се с тяло, за да пазиш любовта си.

До сълзи. Без души, без посоки. Почти истински - почти завинаги - до смърт.

Обичал си някога.

Поне малко.

Поне искрено.

После си се отрекъл.

И си тръгнал.

 


напред горе назад Обратно към: [Ина Герджикова][СЛОВОТО]

 

© Ина Л. Герджикова. Всички права запазени!

 


© 1999-2017, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух