напред назад Обратно към: [Ина Герджикова][СЛОВОТО]



Муза ли си?...


Муза ли си? Или какво?

Безсмъртен ли си? Или не си се раждал.

Или ти си просто сън. Отиващ си с пробуждането на зората.

Не зная.

Но ти си цвета, в който рисуват мислите ми.

Ти си думите, които идват в главата ми когато (не) искам да пиша.

Или си просто немирен горски дух със шепи пълни с магия.

Лято ли си? Тук ли си или те няма?

Ден ли си или си нощ?

Ти си просто Навсякъде. Навсякъде то между мислите ми и реалността.

Ако посегна да те докосна - бягаш.

А когато те забравям - сам отново се завиваш в сянката ми.

Познава ли те? Или ти си просто екзотично украшение на ококореното ми въображение.

В мен си, а те нямам.

Отрова ли си или жива вода - пробуждаш кръвта във вените ми, която покрай недвижещото се ежедневие е забравила да ме движи.

Любов ли си? Или не си? Усмивка със загадъчни слова.

Дай да те отгатна, моя загадка

Покажи се....

Ха, огледало!?

Знаех си, че съм аз.

 


напред горе назад Обратно към: [Ина Герджикова][СЛОВОТО]

 

© Ина Л. Герджикова. Всички права запазени!

 


© 1999-2017, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух