напред назад Обратно към: [Ина Герджикова][СЛОВОТО]



Агония


Агония... И празнота...

Пръстите ми те изпращат...

Тръгваш си със залез слънце. Не такъв, какъвто те обичах, не такъв, какъвто те познавах - като непознат. И отнасяш със себе си всичко твое от мен.

Чувствам се празна - не зная накъде да вървя, не искам да зная защо - не ми се живее.

И идва дълга нощ... В която всеки миг е ден, и всеки час е седмица. В която ще търся загубеното си аз... Загубих смисъла и теб - нали това съм аз...

За какво са ми ръце, като не мога да те прегръщам? Защо са ми устни, щом не мога да те целувам и казвам колко те обичам? Защо са ми очи - за да те виждам с друга Мен. Защо са ми думи - щом не са към теб? И сърце - щом те нямам с него? Вземи и криле те ми - нали мечтаеш да летиш...

Какво да ти кажа сега - като за последно. Да ме забравиш? (макар да се опитвам да те накарам да ме обичаш). Да не поглеждаш назад? (моля те върни се!) Да си щастлив? (с другата, на която ще дадеш всичко мое).

Да си щастлив! Аз не мога повече - раздялата секна сърцето ми, уморих се да те обичам.

Бъди щастлив! И с друга. И с другата. С нея. С единствената. И когато имаш дупки в щастието си, закърпи го с моето - защо ми е щом не мога да споделя с теб?!...

Агония...Умирам...Не вярвам. Не искам...Раздяла...Раздяла...Шепнат листата в парка магии, за усмивките ми с душа и очите ми без сълзи..

Да плача! Исках да мога да плача...Нямам сили и нямам от къде да ги взема. Ти си навсякъде. Всеки допир е твоя. Всеки глас е твоя. Всеки телефонен звън.

Не зная накъде да продължа или май не искам. Давя се бавно в сълзи.

Не ме оставяй да те забравя. Не мога да те запълня в душата си. Не ме предизвиквай да те мразя - не мога нищо друго освен да те обичам. Остави времето на мира! И си тръгвай - ама истински - без сбогом, без спомени, с малко чувство, завинаги..

А аз ще будувам през дългата нощ. Мрака ще ме пречиства. За да се събудя нова някой ден... А ти заспивай - някъде дълбоко в миналото, където все още сме щастливи.

Ще се видим на изгрев слънце...

 


напред горе назад Обратно към: [Ина Герджикова][СЛОВОТО]

 

© Ина Л. Герджикова. Всички права запазени!

 


© 1999-2017, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух