напред назад Обратно към: [Ина Герджикова][СЛОВОТО]



Голямото


на Ясен

 

И все си мисля, че нямам нещо голямо... Защо?

Ти си до мен - а сърцето ти - голямо - чак ме побира цялата с моите усмивки, лета, мълчания и облаци...

Небето над мен- а то е безкрайно. Понякога нощем аз тайно плувам в него със звездите и небесните риби и все не мога да му видя края, не мога да го обгърна с ръце.

Думите са големи - а те могат да рисуват.

Картини с дълбоки, танцуващи цветове.

Отпивам от тях - да става каквото ще става, макар и големи, пазя ги всичките в себе си.

Песните на щурците са големи - цялата нощ е приклекнала до тях да ги слуша. Отварям прозореца нощем, за да влизат при мен и в такт с тях да бие сърцето на съня ми.

Дните са големи - когато съм се облякла в очакване - гоня секундите, за да ги докосна за късмет, но са толкова неуловими...

Голямо е миналото, а бъдещето - двойно.

Още ли колко нощи ще останат неизвяти, и дни с голи дървета... Дори и всичко това изпълнено с мълчание, аз го обичам. Душата ми струи за всички.....

Ала голямото... То ми бяга, нощем сънувам, че се разхождаме заедно по лунните лъчи, там където само елфите могат да танцуват.

Голямото, моето, празното - пълни се със сенки, но дори те не могат да му видят края.

То бяга от мен, а аз полудявам. Защото не мога да го видя, и да го чуя, и да го усетя като електричество по тялото си...Лятото ме обича, вятърът ревнува от него.

Всичко си имам!

Слънцето е мое, дадена обич, неподвижно спокойствие и дом без стени..

Мои са и всички са големи.

Но всички големи не могат да заместят другото

Може би малко любов и сбъдване само...

И нищо друго не може да замени голямото...

 


напред горе назад Обратно към: [Ина Герджикова][СЛОВОТО]

 

© Ина Л. Герджикова. Всички права запазени!

 


© 1999-2017, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух