напред назад Обратно към: [Ина Герджикова][СЛОВОТО]



Монологът на една луда


Защо са ми вашите дни от нощи, кои сте вие, че да делите света?

Защо са ми вашите идеали и граници, кои сте вие, че да ми забраните да летя?!

Защо са ми вашите думи, разбирания - оставете ме на мира да си мълча?!

Защо са ми вашите чувства, цветове - кой ще ми казва как да усещам?!

Не съм луда.

Луди сте вие. Хора, оплетени в земни мании.

Не ми трябват вашите улици, вашия град. Какво може да ме спре да бъда там, където сърцето ми иска. Кой може да ме спре да бъда с този, когото обичам.

Защо са ми вашите закони, грехове? Кой може да ме спре да открадна, ако умирам от глад.

Притрябвали са ми вашите смисли - не зачитам нищо човешко.

Не ми пука какво мислите, какво (не)казвате. Имам си свои мисли и думи за тях.

Защо ми е вашето слънце, да ме събужда в ранни зори? Или вашата увиснала луна - да ми напомня, че пак заспивам сама?

Не съм от вас, мразя да съм сред вас. И критиките, и лъжите ви.

Не съм различна.

Различни сте вие от мен. Щом един казва насам, а друг - натам.

За какво се мислите?!

Нали сте просто хора. Или се чувствате като могъщи, градски божества.

Не можете да спрете света ми да се върти в която си иска посока. Не можете да ме накарате да ви харесвам.

Защото сте хора не виждате, не чувате, не летите.

Във вените ми тече друга кръв от вашата - смесена с гняв. И се чувствам като палач - с такава сила и с такова право - да убия с чувства, с омраза и с думи тези, които не се борят за мечтите си. Тези, които се самосъжаляват и тези, които се връщат назад по допуснати грешки. Съдник съм.

Мразя ви хора!

Прави сте, не съм човек.

Защото не искам нищо друго освен да живея (а вие ми пречите със всичко, което сте направили на света), да се боря и в сладък миг да постигам целите. Искам да изгоря неписаните ви правила, да стъпя на луната.

И да пресека всичките ви опити да ме спрете да живея както искам.

Това е моят живот - та нали няма да живея вечно!

Сега или никога.

Прави сте - луда съм.

Да, но съм и Бог. Със свое собствено очарование и суета.

Обичат ме тези, които се бунтуват като мен.

Обичат ме тези, които имат чувството, че тези думи са писани за тях.

Не вярвам аз да съм пратена да променя света. Но мога да се опитам да го събудя.

Не искам вашата религия - вярвам само в божественото в себе си.

Никой не може да ме спре да говоря истината. Да греша, да поправям грешките си с грешки.

Никой не може да ме спре да правя каквото си искам.

Може само този, който никога не е мислел като мен в един или друг момент. Който не е вярвал никога като мен. Който не се е борил за идеалите си, преди да го е погълнал живота. Който е приемал света такъв, какъвто е - пълен с боклуци. Който цял живот на нещо по пътя си. Никога не е излъгал, не е мразил. Не знае що е полет и що е дъно. Не е бил господар, но и не е бил свободен. Никога не е бил заблуден, излъган или изненадан. Не е закъснял за нищо в живота си, всичко случило му се е очаквал. Не е изрекъл и веднъж "прости" и никога не е прощавал. Не е бил някой, но и никой също. Не е заставил на кръстопът. И на края на живота си се е повдигнал на пръсти и казал: "Мамка му, добре си живях!"

Само той може, и не защото е прав, а защото не знае всъщност що е живот.

Нека той пръв хвърли камък по мен!...

 


напред горе назад Обратно към: [Ина Герджикова][СЛОВОТО]

 

© Ина Л. Герджикова. Всички права запазени!

 


© 1999-2017, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух