напред назад Обратно към: [Ина Герджикова][СЛОВОТО]



Сама


И отново ще бъда сама...

Ще бродя по пътя си и ще си мисля за всички отминали времена...

Ще посрещам и изгрева и залеза в самота...

Ще се опитам да събера частиците от онова голяма сърце, което толкова те обичаше...

Да, представи си, страшно те обичаше, с всичките ти недостатъци и привички, със страшния ти нрав и обърканите ти постъпки.

И ти вярваше! Не вярваш, но след всеки твой не истински поглед, след всяка твоя лъжа, след всяко нереално докосване и въздушно обещание то продължаваше да те гледа с големи, вярващи очи изпълнени с любов и надежда.

Защо?

И ти не знаеш. Беснееше сам в своята кутийка, в която живота те бе затворил - блъскаше, блъскаше, блъскаше, а тя цялата се тресеше, и щом нещо се опита да те обгърне с топлите си ръце, да те успокои и да ти даде ключа от кутията, ти със страшна сила го отпрати, прокуди го и то се пръсна.

Е, така е, мое мило малко зверче, живота ни ще продължи да си тече заедно, но следващия път, когато ме погледнеш с елмазени очи пълни със измислена страст престорени думи галят ушите ми, аз ще се отвърна от теб защото вече не бих повярвала в теб, дори да си истина.

Ще съм си зашила сърцето с железни вериги, за да не може да го разбие отново чувство, което тъй добре някога наричах любов.

 


напред горе назад Обратно към: [Ина Герджикова][СЛОВОТО]

 

© Ина Л. Герджикова. Всички права запазени!

 


© 1999-2017, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух