напред назад Обратно към: [Ина Герджикова][СЛОВОТО]



Разговори


Говорим си с контекстове.

Показваме си картини без герои. Едно абстрактно решение на самонамерили се проблеми. Безкраен бездомен диалог. Капчици думи от някакъв океан. Perpetum mobile!

В нашия разговор няма земно притегляне, нито центробежна сила, която да го завърта, няма център, не е клюка – бялото е черно, квадрати в кръгове – невменяема логика отделя смисъл от смисъл, за да настигне думите, изхлузили се от своите значения – и да ги върне обратно.

Казана дума, хвърлен камък.

Невъзможност. Не! Недопустимост.

В нашете думи нищо не е със своя етикет от живота. Нито пък ние сме тези човечета на думите, когато сме в сънищата.

Май говорим повече и по-малко се слушаме – в нашия разговор всеки трябва да си каже репликите на всяка цена, независимо от отговора или значението.

И неразбираемо е защо тези ни приказки ме стягат, пречат ми да те гледам в очите сякаш нещо съм те излъгала или ти премълчал нещо от мен.

Сякаш пропускаме нещо съществено в този ни ритуал.

Колко ми е трудна твоята безгръбначна, хлъзгава логика. Боря се с измислен вятър – твоята закономерност за нас.

А колко ти е невъзможна раздвоената ми разхвърляна, подивяла същност. Каква тежка необлечена истина!

Защо са ни тези презряни реалности?!

Защо са ни необходими толкова много маски, за да разговаряме?!

Не спирай да говориш и да ме разплакваш, защото когато спреш ще трябва да обясниш на себе си защо наричаш обичта раздяла и защо в твоите очи любовниците са непознати.

Не спирай да бягаш, защото когато спреш ще ти се прииска да се върнеш при мен /без дори да забележиш, че съм тичала след теб задъхана, уплашена през цялото време, вкопчена в сянката ти/

Не спирай да ме лъжеш, защото когато спреш ще ми кажеш нещо извън контекста на този разговор.

Вътре в самата картина сме само ние.

Пътят ни нищо не е заобиколил, никой не е излъган, оставен или наранен.

Ние все още сме здраво в нашите релси. Нищо не се е променило.

Този разговор го остави за друг път – уморих се да го слушам.

А за всичко това – не си ме чул правилно...

 


напред горе назад Обратно към: [Ина Герджикова][СЛОВОТО]

 

© Ина Л. Герджикова. Всички права запазени!

 


© 1999-2017, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух