напред назад Обратно към: [Ина Герджикова][СЛОВОТО]



Сънища


Сребърна монета присмехулно се търкулва...

За да предреши съдбата на някой окъснял пътник, може би...

Може би за да измисли тайна за някои непознати любовници...

Безсънно пълнолуние нахълта и в съня ми и се сепнах. А ти избяга, сънувания, уплашен от будността ми.

Колко много време мина от детството ни и колко меланхолично продължава да тече то между вплетени ръце.

Колко ли е старо? И дали ни помни като бяхме деца?

Унасям се.

Заспивам.

И усещам как тичат с мен улиците, бързам – къде отивам? При тебе ли – закъснявам! Зоват ме сънищата ти – искат да те мъчат с мен, за да се събудиш ядосан и да запалиш цигара в полу-утрото...

Станиолено кълбо гони задъхано слънцето по небето. И денем, и нощем, и после, и отвъд. Дяволски омагьосани в кръг...Обяснение в любов...

Огледални тайни блещукат дълбоко в очите ти – не смея да ги прочета, за да не се пресегнат в миг за моите... Колко път извървяхме докато се намерим и колко още остава докато се съберем в една приказка...Ето те пак – насън ли? – обгръщам те с ръце, целуваш ме и писък на птица. Събуждам се.

Шарените танци на дърветата обхождат стените, под ритъм на сребристи песни. Градът спи, а звездите го гледат ококорено-влюбени...

Понася ме вятър – накъде ли? И ти долиташ – заспал на облаче...Кога ли ще останем най-сетне насаме, за да спрем да се лъжем. И кога ли ще се наречем с истинските ни имена? Трябва да порастнеш – виж колко детски е нашарило слънцето усмивката ти...

Сепвам се.

Когато си с мен бих поговорила с теб, но сега те няма и си бъбря с тъмното...

Лунно- самотно ми е. Само две думи – не ми отговаряй – липсваш ми...

Не ми се спи вече. Така ми напакости!

Дърпат ме възглавниците, миришат на сънища...

Ти пак изкачаш от някъде и сядаш на леглото ми.

Вярваш ми – колко наивни са очите ти. И колко дълбоки...

Дай си ръката да ти кажа, нещо което не знаеш.

Слушаш ли ме?

Луната има две лица, но едното е винаги забулено в тайна.

Дори на пълнолуние. Знаеше ли? Напомня ли ти за някого?

Виждаш ли колко много неща не знаеш... за мен...

Полупрозрачен дъждец, мъгли – заспивам при другите сънища...

Дълбоко, тихо... Ти си върви при твоите...

А някъде някой търкулна една сребърна монета – по небето, да гони слънцето... Може би за да ни отвеят различни ветрове нанякъде и различни хора...

А може би...

 


напред горе назад Обратно към: [Ина Герджикова][СЛОВОТО]

 

© Ина Л. Герджикова. Всички права запазени!

 


© 1999-2017, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух