напред назад Обратно към: [Ина Герджикова][СЛОВОТО]



Другата


Не съм бездънна и безкрайна, и безгрешна.

Вечна дори не мога да бъда.

И моите мисли имат ръб , от който тихичко преливаш.

Отиваш си – консенсус – напускаш ме като къща – затваряш за последно прозорците на сетивата ми, а аз и без туй отдавна загубих ключа от нашето щастие.

Класика!

Съзнанието ми с прозрачно дъно избълва лава. Без звук, без стон. Измъчено мълчание...

Не мога повече! Защо ме вбесяваш със своята прокоба да ме преследваш? Да си приоритет и ценност? Да притежаваш всички лица? Да си есенция и смисъл?

Кой те осакати така, че да не можеш да ме обичаш?

Непоклатим парадокс.

Вече съм друга – непозната. Евентуално чакано еволюирам. Ти си фалшива стара муза – драматично разплакана.

Разминахме се /слава Богу!/. надбягах те в стремежа ти да избягаш от мен.

Мирише на далечни битки, на зима, на стапен метал. Хипнотизиращ вой на бойни барабани...

Не съм същата. Нова съм. Намерих някаква същност в себе си.

Оцелях!

Не те искам вече – ще си тръгвам.

Далеч от сънищата ми и онзи миг спокойствие, където някъде /не тук/ и някога /не сега/ и други /не ние/ се сливат в нашата /не тяхната/ споделеност.

Спести ми себе си в наказаните, преброени и презряни дни.

Не те искам, не те обичам вече... Прости откровеността ми.

Уморих се да беснея – не съм безсмъртна, без(при)страстна, безразлично- неегоистична.

И аз имам предели, а ти си явно твърде важен или неистински, за да се спреш в тях.

Тръгвай си – твърде се приказен, за да си реален и е твърде тихо и спокойно да да сме ние. Или обичаш или мразиш – презирам всяка средина.

Затишие пред буря.

Не ти повярвах! Бягай далече от мен...

Преди да ти кажа истината /а тя винаги е по-скучна от моите измислици/

Преди да съм те/се върнала при себе си...

 


напред горе назад Обратно към: [Ина Герджикова][СЛОВОТО]

 

© Ина Л. Герджикова. Всички права запазени!

 


© 1999-2017, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух