напред назад Обратно към: [Ина Герджикова][СЛОВОТО]



Пеперуди


Всъщност смърт няма...

Ние бяхме просто буби на нашите души - пеперуди. И когато всичко земно свърши за нас, трябваше да се освободим от пашкулите си и да се доверим на крилете си - новите, силните...

Да се извисим в полет от усмивки и възхищение, въздишки и възгласи, под светлината на манежа на този микро-свят, в който ще съществуваме, в който всички ще сме пъстри и различни...

Ами ако наистина душата на човек се превръща в пеперуда след като се отдели от тялото?

Искам да бъда пеперуда - само за миг! Мислите, мечтите и чувствата да си откраднат от материалното, за ад си направят мантия. Пеперуда с големи синьо-черни криле, самата кралица, величествена, красива...

Да разперя своите ефирни криле и да се гмурна в полет - всички ми се възхищават - вятърът ми носи леко в прегръдките си, а цветята се усмихват единствено на мен; слънцето ме гали със страстен поглед и лъчите му се отразяват в крилете ми, за да ги направят още по-възхитителни, за ад покажат на всички, че съм само тяхна...

Преборих се със света, за да кацна тук и да си почина. На тази червена чашка сутрешно кафе на писалището ти. Ти внимателно придърпа стола, за да не ме уплашиш и да ме задържиш още миг. Не знам защо, но треперя...

Ти ме наблюдаваше неподвижен с удивление, ти ми се усмихваше - за теб бях единствената, най-красивата, най-грациозната, най-специалната. Подари ми миг от своето бягащо време, един миг,който да спря за двама ни...

Пръстите ти леко и внимателно се плъзгат по крилата ми и по тях остава черно-син маслен прашец. Сега ще ме запомниш допира, спокойствието, слънцето, разляло се по бюрото и сънената стая. Ще ги запомниш, за да може когато твоята буба е готова да стане пеперуда, да си спомниш и да ме намериш, дори отвъд границите на реалното...

А сега се връщам; Политам леко обратно, мислите, мечтите и чувствата се разпадат от материално в нереално и отново стават душа, а тя покорно се връща в тялото...

Рано или късно ни е писано да се срещнем, независимо дали сега или после, нейде из простора...

Независимо дали сега - като хора, или после - като пеперуди...

 


напред горе назад Обратно към: [Ина Герджикова][СЛОВОТО]

 

© Ина Л. Герджикова. Всички права запазени!

 


© 1999-2017, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух