напред назад Обратно към: [Гео Милев][СЛОВОТО]



И в този час, когато с протяжна безнадеждност...


Après Réalitè formidable et suprême...

                Verhaeren

 

       И в този час, когато с протяжна

                                 безнадеждност

безславно небесата отдръпват се назад

към някаква далечна, трагична безконечност -

аз нося свойте стъпки загубен в тъмен град.

Към някаква далечна, трагична безконечност

залязва улицата, грешният площад -

и всуе лстят вечерни жени с продажна нежност

по черни тротоари...

                          Не си от този свят!

 

О всуе лстят вечерни жени с продажна нежност...

- като кошмар страхотен сред тишина гробовна.

Реалността - нелепа, свирепа и върховна -

изправя се над тебе в злокобна безметежност.

Реалността нелепа, свирепа и върховна

изрича твоята присъда с горда нежност:

снеми от свойто рамо порфирата тъжовна

и отстъпи към тиха монашеска безгрешност!

 


напред горе назад Обратно към: [Гео Милев][СЛОВОТО]
© 1999-2017, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух