напред назад Обратно към: [Гео Милев][СЛОВОТО]



Сред тези сиви отчаяния...


САНТИМЕНТАЛНОСТ

 

Сред тези сиви отчаяния

които кърмят мойта плът

с горчиви горестни познания

и с болни знаци на ласкание

прримамват бедния ми път

далеч към лабиринтни здания,

които стягат и душат

душата в каменни мълчания -

 

аз бих останал горд и твърд

към всяка смърт

           - без състрадание!

и бих потърсил упование

в убийствения водовърт

на черни дяволски гадания

или

      - останал без желания -

изпаднал бих за лишен път

в безплодни блудни разкаяния

затуй:

че вижда ме светът -

че пия ведрите сияния

на щедрата небесна твърд -

затуй:

      че блазни ме гласът

на новолунните мечтания -

 

ако да нямах в своя път

на несъзнателни изгнания

едно последно обаяние:

Часът на Твойта Златна Плът.

 


напред горе назад Обратно към: [Гео Милев][СЛОВОТО]
© 1999-2017, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух