напред назад Обратно към: [Гео Милев][СЛОВОТО]



Кръстьо Сарафов


Ти носиш в себе си една ужасна и прекрасна есен:

 

Надвесени дъги от мъченическо сребро -

луна - прожектор - ултравиолет:

                           Блед -

в миг посред страшна тишина

настръхват две окаляни ръце -

по тях петна от розова детинска кръв:

- О майко, как пращяха неговите кокалчета!

И ето втората луна:

надвесени дъги от мъченическо сребро -

и шепота на ужасение.

И ето третата луна.

През сините стъкла отвън

и посинялата удавена невинност:

           - Братя, спрете, чуйте! -

Камбаните на цялата страна -

на всички черкви, манастири, параклиси

- ще бият - трябва - траур. -

Един велик, огромен, всенароден траур!

Ти носиш в себе си една ужасна и прекрасна есен:

И всяка реч е песен. -

Съня въжхожда във видение:

и ето третото преображение на бога:

- И питам се: де става всичко туй

което се разправя в песента?

 


напред горе назад Обратно към: [Гео Милев][СЛОВОТО]
© 1999-2017, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух