напред назад Обратно към: [Гео Милев][СЛОВОТО]



Панахида за поета П. К. Яворов


ПСАЛОМ

 

1

 

В блясъка на свойто възнесение

   към небесните селения

ти възхождаш - горд, успокоен -

   в славата на вечен ден

в място злачно, място светло, място на покой,

дето няма ни въздишка, ни копнеж, ни страст, ни зной:

   - Упокой - упокой - упокой! -

 

Пригвозди и измъчената плът

   в любовта на Твоя страх.

В своя труден и уречен път

   в Твойто име уповах.

Господи, спаси ме: оскудял е препододний твой:

Не отвръщай поглед, Човеколюбче, Спасе мой:

   - Упокой - упокой - упокой! -

 

2

КАНОН

 

- Чакам, аз чакам: о дух на Живота

   бдящ зад завеси, разпуснати долу в нощта -

   чакам из сребърна чаша горчиво причастие

   чакам с чело разтрошено от гибелно щастие:

чакам, о враг на живота

              - дух на Смъртта.

Плачещи ангели три ето идат

   водят те бяла невяста в печален воал -

   идат да снемат от кръста разпятия,

   носят те милост след вече изпито проклятие:

ангели три ето идат

      - в сън без печал.

АНТИФОН І

 

3

 

Х о р  н а  П р а д е д и т е

Бреме - векове: борби и смърт,

бреме - векове: печал без път

- черен плод на тисящи години -

с кръв ги сбирахме ний с векове,

с кръв поихме твойте бленове:

- ний те молим, Сине наш, прости ни! -

 

Нищи ний, живели само час,

тежко бреме беше той за нас

- черен плод на тисящи години -

между всички ти избран бе пръв,

всичко ти понесе в свойта кръв:

- Сине наш, ний молим те, прости ни! -

 

Днес пред твойте скършени крила

беловласи бием ний чела

- молим тебе, Сине наш, прости ни! -

Вече ний ще снемем твоя кръст,

родна скръб ще върнем в родна пръст

- черен плод на тисящи години -

 

АНТИФОН ІІ

 

Х о р  н а  У ч е н и ц и т е

 

В сребърен съсъд ний носим

   ведра вода

- ний дванадесет, които просим -

в сребърен съсъд ний носим

   ведра вода:

идем твойте сълзи да отрием,

твойте рани идем да измием

   с ведра вода.

 

Свилени платна за тебе носим

   с миро полени

- ний дванадесет, които просим -

свилени платна за тебе носим

   с миро полени:

идем твойто тяло да увием,

с плащ миросн идем да покрием

   твоите рани.

 

ИРМОС

 

5

 

И ето

   зад тъмни заслони

   ромони гласа ти отново:

 

- Готово е Господи: ето: сърцето - готово:

възпявам и пея!

(Изпита е скритата в пазви зелена отрова

и в нея -

   олово.)

Но Бог беше слово.

 

И падат

от ляво на тебе хиляди,

от дясно - безброй:

непристъпен си Ти.

- Душе Святи!

      избраника свой

      приюти!

      Упокой!

 

*

 

А ниско в нощта на света

над блата от вражда процъфтяват

ненюфари на зла клевета.

 

Но ти възвисен си н а д земната слава

и земний позор -

и ангелский хор

на ръце ще те вземе,

за да не удариш ногата си в камък;

няма за тебе ни бреме,

ни стрела, ни отрова, ни пламък -

и без страх

      (Господи, в тебе всегда уповах!)

ще настъпиш на аспид и яростен лъв

и василиск

ще срешнеш без страх -

и няма да падне от тебе ни косъм, ни кръв.

Но трябваше с хули и вик

       всеки да хвърли подире ти камък,

за да бъдеш докрай мъченик

и пророк:

ти си последний приет в мъченический лик.

- В своя надзвезен чертог,

Душе Святи!

   апостола свой

   приюти!

   Упокой! -

 

ИКОС

 

6

 

Ридание надгробно: сетен път

   кръв прелива в задуена гръд:

      помилуй, Боже наш!

 

Ридание надгробно:в черен дим

   слепи свещите да угасим:

      помилуй, Боже наш!

 

Ридание надгробно: в тъмний път

   на душата - лъч от свещ и плът:

      помилуй, Боже наш!

 

Ридание надгробно: и вървим

   сляпо към възторг неуязвим:

      помилуй, Боже наш!

 

Ридание надгробно. Помилуй, Боже наш.

 

СЛАВА

 

7

 

Ти си ангелът горд, ти си тъмний акорд

      на печалната слава - прости!

Кръз звезди падаш ти с поломени крила

      в тях стрела окървавена - ти!

 

Устрелен през нощта, устремен в пропастта

      с тебе падат звезди без крила;

свойте черни крила дух вечерен насън

      ще затвори - под звън и мъгла.

 

Звън последе - прости! небеса без звезди

      - нашта сетна целувка вземи!

Под безбурния взор на Сатурна в нощта

      пепелта в твойта урна жуми.

 

Вечна памет в света. Спи къвта под леда.

      Вечна слава на Вишния Бог!

Вечна памет. Амин. Алилуя. Амин

      Ти един - Вечен Син - и пророк.

 


напред горе назад Обратно към: [Гео Милев][СЛОВОТО]
© 1999-2017, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух