напред назад Обратно към: [Иконите спят][Гео Милев][СЛОВОТО]



Кръст


Откога си се, моме, покалугерила...

 

Като утеха лишна само

- сред трезвена планинска шир -

обсажда черен манастир

днес хубостта ти с кръст и камък...

 

("Безимен камък в мъртва шир.")

 

Оплакват вечерни камбани

на твойта младост мъртвий сън;

кого зове - зов: жаден звън -

във твойта гръд от страст наляна...

 

("Последен без пробуда сън.")

 

Но ти под расото си гола

- и вътре в тебе зноен пръст

те тласка към любов - накръст

вселената с копнеж пробола...

 

("Над мене шепа черна пръст.")

 


напред горе назад Обратно към: [Иконите спят][Гео Милев][СЛОВОТО]
© 1999-2014, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух