напред назад Обратно към: [Стихотворения за деца][Гео Милев][СЛОВОТО]



Патарак и рибок


На разходка из реката

тръгна байно Патарак,

весело с крила запляска

и закряска: "Квак-квак-квак."

 

А отдолу из водата,

там в съседний вир дълбок,

важно, важно и надменно

гледа господин Рибок.

 

"Здрасти - казва Патаракът, -

ех, но скрит под таз вода,

ти не знаеш що е въздух,

слънце, радост, свобода!

 

О, ела при мене горе,

с мене тук заплувай ти,

над водата ти заплувай

и приятел ми бъди."

 

Господин Рибок изплува

над водата в тоя миг,

глътна въздух - но му стана

зле и той нададе вик:

 

"Не, не мога тъй да плувам,

въздухът не е за мен;

най-добре е да си бъда

там, където съм роден...:

 

Свят му се зави, назад се

килна господин Рибок

и отново се цамбурна

пак във своя вир дълбок.

 

А над него Патаракът

се закиска: "Квак-квак-квак! -

нищо не разбираш, байно...

Гледай ти, какъв глупак!"

 


напред горе назад Обратно към: [Стихотворения за деца][Гео Милев][СЛОВОТО]
© 1999-2017, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух