напред назад Обратно към: [Статии от списание "Везни"][Гео Милев][СЛОВОТО]



Фрагментът


Фрагментът е рожба на новото време - новата литература, новото изкуство.

Античната литература познава фрагмента само като моралистичен афоризъм: Епиктет и други.

Романтизмът притежава философско-критичния фрагмент на Новалис и Фридрих Шлегел.

Съвременната епоха обаче познава фрагмента във всички изкуства: поезия, живопис, музика, театър.

Фрагментът е рожба на новото изкуство. Новото изкуство е фрагментарно. Непълно или: недопълнено с обяснителните подробности на непосредната логика.

Ницше: "Аз казвам и нямам време да доказвам." Причина на. фрагмента. "Моя гордост е да казвам в десет изречения това, което всеки друг казва в една цяла книга - което всеки друг не казва в една цяла книга..."

Маларме: "За мене една поема е мистерия, на която читателят трябва да търси ключа." Първо. И второ: "Всъщност проза не съществува; съществува само азбука и после - стихове. Повече или по-малко стегнати,повечеили по-малко разпрострени.

Там, дето има усилие за стил, ще има стих."

Стихът е фрагмент. Стилът довежда до фрагмент. Защото стилът е синтез. Синтез в мисълта и синтез в средствата. Сгъстяване, за постигане на своята задача - художествения ефект - изкуството си служи с минимум от средства.

Минимум от средства: сгъстяване: фрагмент: стил.

Не само една откъслечна мисъл - афоризъм - е фрагмент... Днес цялото изкуство е фрагментарно. Стилът довежда до фрагмент.

Стил: синтез: фрагмент.

Изкуство: стил: фрагмент.

Стилът, доведен докрай, ражда фрагмент. Стилът създава художествения ефект.

Оттук: голямата сила на фрагмента, на фрагментарното изкуство.

Фрагмент значи: да не кажеш всичко.Да не свържеш всички отделни части с логични мостчета.

Логиката е анализ.

Изкуството е синтез: фрагмент. Едно художествено произведение е построено не върху ясни логични елементи, а върху далечни психологически асоциации. Колкото асоциациите са по-далечни, толкова изкуството е по-фрагментарно. Повече разпокъсано - от логично гледище; повече сгъстено - от стилно гледище.

Психологическата основа на фрагмента е асоциацията. Асоциацията предполага голяма душевна чувствителност: интуиция. Слабата душевна чувствителност създава близки, осезаеми асоциации. Близките асоциации са логически продукт: илюзия, метафора. Слабата душевна чувствителност на художника създава изкуство от осезаеми логични асоциативни елементи на илюзията: "реализъм". Голямата душевна чувствителност на художника създава изкуство от далечни алогични - граничещи с абстракцията - асоциативни елементи: изкуство на алюзията: "символизъм".

Символът е асоциация - образ, създаден чрез асоциация. Образът, създаден чрез логиката - метафората, - е винаги образ на непосредното осезание: адекват на действителността. Действителност: не изкуство. Логичният образ се постига винаги чрез непосреден анализ. Резултатът е: адекват на действителността; не изкуство.

Изкуството дири и изтръгва oот нещата тяхната есенция; не нещата - а есенцията на нещата; не фактите - а смисъла са фактите: синтез.

Заключение: изкуството е субективно. В противоположност на логичната действителност - обекта - и нейния аналитичен адекват: обективния епос. Изкуството е субективно: лирика.

Епосът принадлежи на примитивните стари времена. Изкуството на старите времена е епос.

Епос: логика: анализ: обективност.

Лирика: асоциация: синтез: субективност.

Лириката е изкуството на новото време. Новото време отрича обективното изкуство на старото време.

Хомер - Анти-Хомер.

Епическото изкуство действува с фактите, нещата - и трябва да ги свързва с логични връзки. Обективност, която довежда до подробност. Пълна картина.

Лиричното изкуство действува с алюзията на фактите - със символи, свързани помежду си чрез асоциацията. Изключена е всяка възможност за подробна картина. Фрагмент.

Днес поезията е лирика. Епично творчество в поезията е една невъзможност. Защото съвременната психея не притежава епичната обективност на примитивните хомерически времена. (Една забележка: Пенчо Славейковата "Кървава песен" е абсурден анахронизъм.) Съвременната психея възприема всичко в света като субективна алюзия - асоциация; синтез; фрагмент.

Колкото душата става по-чувствителна, по-възприемчива, по-изтънена, по-способна да свързва нещата чрез асоциации, чрез алюзия на техния смисъл - чрез интуиция, - толкова по-фрагментарно ще бъде изкуството.

Една разгадка: съвременната поезия - съвременното изкуство въобще - изглежда тъмно, неясно, защото е фрагментарно съчетание на далечни асоциации, съчетани въз основа на интуицията. Съвременното изкуство е тъмно за тъмните души - за душите, лишени от интуиция; за душите, които могат да възприемат само фактите - веществото на фактите, но не и смисъла ма фактите.

А изкуството дири и изтръгва от фактите - от нещата - техния смисъл и превръща фактите и нещата - чрез интуиция - в скмволи.

Изкуството - било то "символизъм" (в поезията), или "експресионизъм" (в живописта) - дейстува с нещата като с интуитивни символи; символи, които въплъщават смисъла, есенцията на нещата. Затова изкуството не може да бъде никога "реализъм" -т. е. ясно, обективно, логично съчетание на самите неща. То е субективно съчетание на символи. 3атова е "неясно" - "тъмно" - и фрагментарно.

Само във фрагмента може да бъде вложен, синтезиран - смисълът на нещата. Зад многообразието и голямото число на нещата се крие техният смисъл; зад подробността; зад максимума от вещество, форми и факти. Изкуството трябва да намали този максимум, да премахне подробностите - и разкрие смисъла (платоническата идея), скрит зад максимума от неща, и факти. Това значи: да намали числото на нещата и фактите, с които ще действува --да превърне реалните елементи в символи.

Минимум от средства: фрагмент.

Историята на съвременното изкуство - лирика, живопис (музиката е сама по себе си фрагмент!) - има пред себе си само фрагменти. Една лирическа поема е създадена от отделни - независими помежду си - образи, които асоциацията свързва в едно цяло - една идея; целта тук не са образите, а идеята - образите са само символи на идеята. Абсурдно е да се пита "какво се разправя" в една лирическа поема. Нищо не се раз-равя, нищо не се описва, никакви образи не се рисуват - образите са само символи и въплъщават идеята. Също и в живописта: днес една картина не "представлява" нищо - никакво дърво, нито кон, нито човек, нито къща - никакво действие между това дърво, този кон, този човек или тази къща; едно дърво, един кон, един човек, една къща и пр., нарисувани в една картина, са само образи, символи, които въплъщават идеята. Затова една картина на някой съвременен художник изглежда тъй фрагментарна, съчетание на отделни фрагменти - отделни образи, които асоциацията - чрез силата на интуицията - свързва в идея. Също и в онова изкуство, което слива в себе си поезията и живописта - словесния и пластичния образ: театъра. В драмите на Стриндберга ("Мъртвешки танц", "Соната на призраците", "Сънна мистерия", "Към Дамаск","Коронна невеста" и пр.) и Морис Метерлинк всеки словесен или пластичен образ не е самоцел, а символ, който въплъщава идеята.

 


напред горе назад Обратно към: [Статии от списание "Везни"][Гео Милев][СЛОВОТО]
© 1999-2017, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух