напред назад Обратно към: [Статии от списание "Везни"][Гео Милев][СЛОВОТО]



Езикът


Предварително и неотвратимо условие за художествено творчество е - материалът; художникът трябва да владее боите и рисунъка, музикантът - гамите и хармонията, поетът - словото, езика. Поетът е длъжен да владее езика така, че да чувствува ръката си свободна за най-смел замах, за неограничена от нищо игра - "licentia poetica". От писателя не се иска филологическо, а психоестетическо познаване на езика - езика като материал за художествено творчество, а не обикновен човешки израз на мисли, опнсание на вещи и случки и пр. Въпросът е: българският писател, българският поет, българският език. Отговорът е сърцераздирателен: българският писател не знае български език. Ний нямаме еднн определен от дълга литературна традиция установен в своите богатства литературен език, защото нямаме литературна традиция. Днес ние слагаме основите на литературна традиция - и трябва същевременно да положим и основите на литературен език. Този, който полага основите на литературна традиция - той полага и основите на литературен език: писателят. Не филологът; литературният език няма нищо общо с филологията - и той ще бъде създаден, нашият литературен език, не въз основа маса филоложки издирвания в областта на старобългарската морфология, етимология и пр. - а въз основа живия - днешния - български речник. Бедата е там, че има мнозина, които мислят, че нашият литературен език трябва да се реставрира. Нямаме какво да реставрираме, а трябва да създадем, да установим създаденото. Типичен и известен реставратор на някакъв въображаем чист литературен български език е Балан; неговият език е рожба на филоложка вманиаченост и езиково невежество - балановският език не говори нито един жив българин. И скръбно е, когато по негов ум се повличат и писатели, и поети - и пишат "вси" вместо "всички", "заистина" вместо "наистина" и пр. Това не е чистота, а нечистота - забъркване - на литературния език; защото е безсмислено да казваш "заистина", когато всеки българин казва "наистина"... Но целта на тия и други, още по-чудовищни балановски абсурди е друга - и похвална: да се очисти българският език от всевъзможни чужди примеси - руски най-вече; всяка крайност е абсурд - без смисъл и оправдание. Абсолютните пуританци в българския литературеи езнк не искат да оставят нито една чужда дума; и се получават нови безсмислици, като напр.: "безо̀бразно" вместо "безформено", "скупно" вместо "заедно", "балкан" вместо "планина" и пр. Абсолютното пуританство постига по този начин тъкмо обратен резултат: не "чистота", а нечистота в езика. Излишен и безполезен е този пуритански сецесионизъм на някои български поети, това разчленение - вместо "сдружаване" - на общите усилия за създаване на общ литературен език. А целта е: да се утвърди - не да се измисли - българският литературен език. Нека се съзнаят преди всичко неговите елемети: български и чужди. Да - обаче чуждите! Разбира се, те не са никому желани, но тяхното унищожаване днес е също тъй безсмислено, понеже тяхното съществуване в българския език е наложено може би от нуждата; т. е. тяхното съществуване в нашия език трябва да се смята по-скоро за богатство, отколкото за нещастие. Друг е въпросът - когато се натрапват на езика ненужни чужди думи или руски форми на български думи и т. н.; а това е толкова лошо, колкото и насилственото вмъкване в литературния език на чисто диалектични елементи (чрез Пенчо Славейков, П. Ю. Тодоров, Елин Пелин и др.) - като напр. и най-вече: "со" "во"; каква дума е "со" - българска? Кой говори така? Дори сам писателят, който я употребява, не говори така!

Чистота на литературния ни език ще бъде постигната само тогава, когато от целия употребяван днес в книжнината речник се задържи и утвърди всичко онова, от което литературата има нужда: трябва да се запазят всички думи - с изключение на диалектичните; някои всекидневно употребявани турски думи, срещу които нямаме равнозначни български; ония руски думи или български с руски окончания, които са узаконени от дългата употреба и са в същото време незаменими с други, чисти български думи; руските форми на известни думи, когато придават особено зкачение, друг нюанс на думите - напр.: падане и падение; всички други чужди думи,без които не можем, понеже или изразяват понятия, за които ний нямаме дума, или пък придават на известно понятие особен дъх, нужен за художествената работа на поета. А днешното езиковно пуританство, проявявано от някои писатели, е заблуждение, което може да има най-много известно индивидуалистично значение.

 


напред горе назад Обратно към: [Статии от списание "Везни"][Гео Милев][СЛОВОТО]
© 1999-2017, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух