напред назад Обратно към: [Литература в междувековието][Пламен Дойнов][СЛОВОТО]



В конкурсите за Вазов се дуелираха всички почерци


Един от феномените на всяка литературна институция са конкурсите. От една страна, те винаги са смятани за нещо „катадневно“ и „попътно“, не особено важно от литературно-историческа гледна точка, но от друга страна, тези интелектуални състезания често излъчват нови текстове, правят популярни имената на победителите и проявяват тенденции, които са показателни за съвременната литература.

През годината, в която се честват 150 години от рождението на Иван Вазов бяха обявени и вече приключиха достатъчно конкурси, посветени на юбилея. Ученици и студенти, млади и не толкова млади автори се включиха в поредица от надпревари с текстове, вдъхновени от състезанието „с името на Вазов“.

Конкурсите, върху които строя моите наблюдения са два. Първият (за стихотворение, есе и разказ) беше организиран от Сдружение „Словото“ и Литературна мрежа/LiterNet по Интернет, а вторият — току-що приключилият конкурс за студенти и младежи до 30 години за написване на стихотворение и есе под наслов „Език свещен на моите деди“, организиран от Националния студентски дом. И в двата конкурса си дадоха среща почерци от различни епохи в българската литература.

В стихотворенията могат да се открият следи от символистическата поетика, през декларативно-патосните заклинания до постмодерните игри с езика. Есетата напомнят ту на импресионистични ескизи, ту на „лични спомени“ за Вазов, ту на тежки критически студии с бележки под линия. Сред разказите има и реалистични истории, и документални случки, и дори фантастика. Наградените творби също демонстрират показателни различия помежду си.

Победителката в раздела за поезия в конкурса по Интернет — Пепа Николова е написала стихотворение по мотиви от лириката на Вазов. Почеркът много напомня редица образци на „женската поезия“ от 70-те и 80-те години, особено — минорните стихотворения на Петя Дубарова. С ново краевековно отчаяние в неточни рими авторката се обръща към неясен любовен обект, като прави характерна библейска редакция: „Възкръснах там, на кръста — с душа осакатена.“ Въкръснала жена — много смело и много ретро. Носителката на трета награда в същия конкурс — авторка с псевдоним Мена — след няколко свежи метафори изведнъж завършва като от страничка на девически лексикон: „Възпей желанието им и напиши, че няма грях,/ щом любовта над сънищата им трепти.“

Младежкият конкурс под наслов „Език свещен на моите деди“ събра сравнително сходни почерци в поезията. Мнозина от най-младите поети демонстрират усърдие при откриването на пукнатини в историческите клишета, в емблематични фрази от класиката, във всекидневния говор.

Пламен Пенев (носител на голямата награда от младежкия конкурс и на втора награда от конкурса по Интернет) в отличената си кратка поема „Дните през 2000 година“ виртуозно е „миксирал“ думи, фрази и цели стихове от текстове на български класици. Но зад уж непочтителните препратки към традицията, зад пренаписаните цитати има силна трагическа ирония. Точно тук е успешният ход на неговия почерк. Излиза, че съвременността е историческа, че 2000 година е откриваема в редица стари класически текстове. През миналата година Пламен Пенев издаде дебютната си стихосбирка „Императорът и северният вятър“, в която само загатваше за потопа от интертекстове в тазгодишната си наградена творба.

Отличените творби на Йорданка Белева и Петър Петров имат всички белези на т.нар. леко писане и най-вече — безброй изброявания, цитати и перифрази. И във „вазовите“ си стихотворения Десислава Неделчева показва доловения още от първата й книга „Прози в края на века“ (1998) вкус към приплъзването на смисъла и произволните на пръв поглед преноси на значения — от субект към субект, от предмет към текст.

Есеистиката и белетристиката, посветени на Вазов, изглеждат също толкова разнообразни откъм стил и идеология. Наградените и в двата конкурса есета на Борис Ангелов са всъщност критически изследвания. Впечатляваща с анализа на визуални текстове (графики, снимки, живописни портрети) е работата му „Между писателя и сталиниста“ — изследване за юбилейните чествания на Вазов от 1895 г. и 1946 г. Лора Шумкова (с голяма награда в младежкия конкурс) перифразира Кундера в есето си — „Непоносимото битие на езика“. Дарина Маринова тръгва от епиграф на Борхес, за да разкаже своя топла история на всекидневното отчаяние. През биографичния си опит за Вазов, чрез паметта на детското тяло в малкото му всекидневие (със сладкарниците, с пастите и бозата) Георги Масларски ни разхожда из личните си прочити и наизустявания на Вазов. Накрая той пише: „Ясно е, че където остане език, ще има и свят.“

Разказите на Светлана Алексиева (с първа награда) и на известния повече като поет Петьо Пейчев ползват един увличащ реалистичен идиом, докато историята на Спас Крушков е саркастична фентъзи-версия на Сътворението.

Съдейки по конкурсните текстове, традицията „Вазов“ очаквано се оказа изключително богата и съвременна. Повечето от авторите са се досетили, че за Вазов не е нужно да се пише според представите ни как да пишем „по вазовски“, а с грижа към езика, със спокойствие при събуждането на традицията и на днешните реалности. Пък и журитата очевидно гледат вече на такива конкурси като на механизми за символически инвестиции, т.е. наградите в тях да се „инвестират“ в млади автори, които обещават открития и различно писане.

 

15 август 2000 г.

 


напред горе назад Обратно към: [Литература в междувековието][Пламен Дойнов][СЛОВОТО]

 

© Пламен Дойнов. Всички права запазени!

 


© 1999-2017, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух