напред назад Обратно към: [Литература в междувековието][Пламен Дойнов][СЛОВОТО]



След литературните кръгове идват свободните екипи


Литературните кръгове, във вида в който ги познаваме, възникват в ранната модерност. Обикновено те се формират около вестници, списания или непериодични издания (книги, сборници, антологии) и техните членове изповядват общи или поне сходни естетически възгледи. Освен чисто литературни характеристики, членовете на един кръг ги свързва и специфична близост във всекидневието, в т.нар. литературен бит. В почти всички случаи те са приятели помежду си. В българската литература класически пример е кръгът „Мисъл“. Около едноименното списание Пенчо Славейков, д-р Кръстев, Яворов и Петко Тодоров създават умален модел на цялата ни литература. По-късно стават известни и други кръгове като четворката от „Нов път“, „Стрелец“ с Далчев и Константин Гълъбов, „Хиперион“ с Теодор Траянов и Иван Радославов и др.

Социалистическият реализъм отрече литературните кръгове, като често подменяше проблема, наричайки явлението „груповщина“. През 90-те години на ХХ век възникнаха множество нови общности, които за кратко време се превърнаха в съществен принцип на самоорганизиращата се литературна публичност. Освен че се влияеха от поколенчески и житейски близости, кръговете възвръщаха изгубената нормалност на литературата — събитията започнаха да се случват в различни равноценни общности. Неслучайно първото свободно формирование на литератори носеше недвусмисленото име „Кръг 39“.

Възпроизведоха се двата основни модела на организация на литературните кръгове. В първия доминира фигурата на един водач, който определя идеологията и социалната стратегия на кръга. Във втория модел отношенията между членовете са хоризонтални, всички имат „равни права“ да пишат и говорят, а думите им се идентифицират с някаква обща позиция на кръга.

След 1989 г. се разразиха акциите на литературната общност „Петък 13“, сведена през годините до своеобразен „дует“ — поетите Бойко Ламбовски и Мирела Иванова. Завършващите тогава студенти Галин Тиханов, Роман Томов, Румен Спасов, Йоана Янева и др. обявиха повторното раждане на кръга на Далчев — „Стрелец 2“. Имаше опит да бъде „възстановен“ и кръга около „Хиперион“. Иван Методиев стана водач и идеолог на движението „Нава“ с едноименното списание за кратки форми. Няколко книги и издаването на „Литературен вестник“ станаха причина Бойко Пенчев, Георги Господинов, Йордан Ефтимов и моя милост да бъдем обявени за „новия кръг „Мисъл“. Последната ни обща акция беше премиерата на „Българска антология“ през май миналата година.

Около сп. „Ах, Мария“ редакторите му Румен Баросов и Ясен Атанасов завъртяха в кръг доста автори, които обаче се разлетяха по други издания. Сп. „Витамин Б“, водено от Елин Рахнев, спря да излиза, тъкмо когато оформи свое ядро от автори и публика. Появи се и списание с красноречиво име — „Кръг“. Радост Николаева събра около списанието автори предимно на ученическа и студентска възраст. Като че ли засега се държат. Без издание, но с много енергия започнаха младите от кръга със стряскащо име — „Идиот“. Но и те се разпиляха. През последните години издателите на сп. „Пламък“ се опитват да определят младите автори, които публикуват там като „кръгът „Пламък“. Опитите са неуспешни, заради произволното събиране на може би над 30 имена и пълната липса на общи естетически възгледи. Усилията не са теоретически, а чисто институционални: всеки млад автор, който печата там е част от кръга. Несериозно.

В литературната публичност все по-трудно работят фигурите на „братството“ и „съзаклятието“, на романтичната заедност, оглеждаща се с ретроспективен копнеж в примерите от литературната история. И това не е ефект на някакво „прагматично“ или „вълче време“, в което живеем. Просто историята показва, че средната продължителност на съществуване на един кръг е не повече от 10 години. За това време той формира естетическата си идеология, създава емблематичните си текстове, става донякъде популярен именно като „кръг“, затваря се и обикновено започва да се самоповтаря. Носталгиците може би ще тъгуват по „автентичността“ на последните литературни кръгове от края на ХХ век. Но тяхното чезнене би трябвало да се приеме по-спокойно. Защото вече става дума не толкова за „обща кауза“ и „единна естетическа платформа“, колкото за конкретни проекти, за които са необходими автори с много качества в различни области. Тези автори не са венчани завинаги един за друг, а се обединяват ситуативно в екипи — за да осъществят един или друг свой проект — да правят издание, пърформънс или промоции на книги. Днес решаващ елемент на литературната публичност е културният мениджмънт. Умението не само да измислиш какво да направиш, но и как да осигуриш ресурсите за направата и реализацията му. Авторите в свободните екипи са заставени да бъдат предприемчиви спрямо своите идеи и общи естетически цели за момента. Това не е безпринципност, а способност да играеш добре различни роли, включително и в литературата.

 

29 август 2000 г.

 


напред горе назад Обратно към: [Литература в междувековието][Пламен Дойнов][СЛОВОТО]

 

© Пламен Дойнов. Всички права запазени!

 


© 1999-2017, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух