напред назад Обратно към: [Литература в междувековието][Пламен Дойнов][СЛОВОТО]



Две поредици съставят целостта на българската литература


След постиженията и недоразуменията при т.нар. “нов прочит” на класиката след 1989 г., след сложните колебания към кои автори и творби да се върнем, какви стойности да преоткрием и какви литературни навици на забравим, все повече успяват усилията да се изгради позитивна визия за българската литература през ХХ век. Проблематизирането на редица автори и произведения бива продължено от привидяната от мнозина изследователи и литератори постижимост на целостта на новата българска литература. На приключилия преди няколко дни Коледен панаир на книгата в Националния дворец на културата имаха премиера нови заглавия от поредиците “Нова българска библиотека” на издателство “Слово” и “Българският канон” на издателство “Анубис”. Поредици, които събират автори и техните текстове, писани предимно през ХХ век. В самите наименования на поредиците проблясват основанията на съставителството им: при едната работи принципът на Канона, при другата – принципът на Библиотеката.

Появата на поредицата “Нова българска библиотека” в средата на тази година демонстрира близостта на актуалното книгоиздаване със своевременното тематизиране и историзиране на творчеството на утвърдили се до 1989 г. автори. Контактът между великотърновското издателство “Слово” и катедрата “Българска литература” във Великотърновския университет произведе академично събитие с ярък пазарен и символен ефект. Вече имаме не обикновени преиздания на произведения на Генчо Стоев, Ивайло Петров, Блага Димитрова, Антон Дончев, Христо Фотев, Петър Алипиев, Борис Христов и т.н., а солидни томове, снабдени с важни метатекстове – критически студии, анкети с авторите, коментари и подробни библиографии. След първите десет издадени книги поредицата е амбицирана да бъде продължена с още 20 тома от поети, белетристи, драматурзи и литературоведи, предговорени и критически мислени от великотърновските университетски преподаватели. На Коледния панаир на книгата към досегашните издания се прибавиха книги от Павел Вежинов и Иван Пейчев.

Очевидно главните послания на това начинание са поне две – етическо и историческо. Първото акцентира върху идеята, че между 1944 и 1989 година се е създавал не само посредствен соцреализъм, но и друга литература, която по дискретен начин е била алтернативна на доминиращия комунистически новоговор. Това важно етическо усилие на поредицата изгражда умножената в имена и текстове представа, че литературата при тоталитаризма не е само тоталитарна. Разбира се, някои от авторите (Павел Вежинов, например) съгласяват в текстовете си добър стил с квазилевичарска идеология, но несъмнено като цяло поредицата представя именно различните автори на българската литература между 1944 и 1989 г. И ако днес ги наричаме “различни”, за да ги отграничим от онези, които творяха предимно пропаганда и тоталитарен кич, то може би утре те ще бъдат просто българските автори от втората половина на ХХ век.

Второто послание на поредицата казва, че произведенията на емблематични за най-новата ни литература писатели трябва да бъдат препубликувани и историзирани, да се поставят в нова интерпретативна среда, да поддържат смисловата си свежест пред очите на новата читателска публика.

Поредицата “Българският канон” свързва издателство “Анубис” с екип, воден от съставителя на поредицата Валери Стефанов. Повечето консултанти са от Софийския университет. Впечатляващо е, че всички книги са одобрени като учебни помагала от Министерството на образованието и науката. Очевидна амбиция на “Българският канон” е да се разположи в пространствата и на Училището, и на Университета, и в домовете на образованите българи. Канонът пронизва и високото знание, и всекидневното общуване с текстовете. Поредицата прави забележително продължение на българския канон до края на 80-те години. Така в него биват укрепени едно до друго произведения както на Йовков, Елин Пелин, Антон Страшимиров, Емануил Попдимитров, така и на Димитър Димов, Емилиян Станев, Йордан Радичков, Ивайло Петров и т.н. По-ограничения си библиографски апарат поредицата компенсира с разгърнати въвеждащи студии. Подредбата на произведенията изтегля във времето и окръгля целостта на българската литература, като същевременно посочва исторически празноти и идеологически пренаписвания. Ето защо “Тютюн” на Димитър Димов е представен в първия му вариант от 1951 г.

Двете поредици на “Слово” и на “Анубис” осъществяват своя различен избор измежду произведенията на едни и същи автори. Ако за “Анубис” изборът като че ли е предпоставен от самия Канон, от утвърдената социално и властово инстанция на “списъкът на вечността”, то “Слово” предпочита да възпроизвежда своя избор като своеобразна подредба на домашна библиотека. Например, “Анубис” публикува последният засега български “каноничен” роман – “Хайка за вълци”, докато предпочетената от “Слово” творба на Ивайло Петров е “Преди да се родя и след смъртта ми”.

Появата на поредиците “Нова българска библиотека” и “Българският канон” тъкмо през 2000 година е знакова проява за ново езиково и символно поведение, в което българската литература се опитва да бъде в съгласие със себе си – да излезе от фаталистичния кръг от сривове, угризения и нови начала, да държи будна, но и спокойна паметта си. И както помни насилническите прекъсвания и антикултурни влияния, така и непрестанно да упражнява усилието да мисли своята висока цялост.

 

19 декември 2000 г.

 


напред горе назад Обратно към: [Литература в междувековието][Пламен Дойнов][СЛОВОТО]

 

© Пламен Дойнов. Всички права запазени!

 


© 1999-2017, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух