напред назад Обратно към: [Литература в междувековието][Пламен Дойнов][СЛОВОТО]



Годината на дебютите обособи ново поколение?


Поетическата 2000 година може да бъде наречена година на дебютите. Но не заради статистическия брой на първите стихосбирки. Като цяло количеството дебютна продукция не е по-голямо в сравнение с предишни години. Става дума обаче за едновременна поява на забележими стихосбирки, които представят сходни търсения, но без да зачеркват различията между авторите си. Ако “първото поколение” на 90-те се дефинира чрез разразилалата се след 1989 г. свобода на словото и възможността за постмодерно събиране на различни културни традиции в едно общо литературно поле, то “второто поколение” като че ли бива излъчено от своеобразната нова социалност на протеста от 97-а година и преоткриването на ролята на медиите и Интернет. При младите поети, дебютирали след 1997 г. все повече се подчертава интересът към социалното, но без да се изпада в пошли политически възпеви или активистски ангажименти. Общите им белези: изключително внимание към различни лични и социални равнища на действителността, като главна тенденция се очертава “новият автентизъм”, а като доминираща стилистика – “лекото писане”. Разбира се, сред тях има и показателни изключения.

Много от стихосбирките крият или поне не заявяват по страниците си, че са първи за своите автори. Затова често научаваме за една или друга първа книга от информация “на ухо” или по институционални маркери – дали е участвала в конкурс за дебют или пък е включена в поредица, акцентираща върху съвсем нови имена. През 2000 година към дебютите проявиха интерес множество институции. Център за изкуства “Сорос” чрез конкурс излъчи пет първи поетически заглавия. Във възстановения конкурс на Националния център за книгата също приоритетно бяха подкрепени дебюти. Стартираха поредици като “Поетики” на пловдивското издателство “Жанет-45”, акцентиращи върху дебютанти. Отпечатаха се книги на победителите в младежкия конкурс “Веселин Ханчев” в Стара Загора (“Фотографии” на Оля Стоянова) и в студентския конкурс в Шумен (“BGИНФАНТИ” на Ралица Чернева). Така заедно с излезлите преди две-три години книги на Стоил Рошкев, Радостина Григорова, Николай Атанасов и др. новите дебюти зададоха хоризонта на “второто поколение” на 90-те.

Преди повече от месец вече писах за първите книги на Ралица Чернева и Красимир Вардиев като автори на новата студентска публичност и за спецификата на тяхното леко писане. Нека видим и другите. В един от най-силните дебюти на 2000 година – “Минавам” на Галина Николова лекото писане е доминирано от особена, ранна “мемоарна” реторика. Стиховете непрекъснато възвръщат паметта за току-що отместеното в миналото детство. При Галина Николова тече гъста носталгия по ежеминутното прощаване с детайлите от настоящето, по отминаването и заминаването на мига, по минаването на човека, който съществува в ситуация на постоянна, траеща раздяла.

Соня Николова дебютира с “Пастирът и левантинките” и вече взе наградата на името на Владимир Башев за първа книга. Тя често предпочита да остава някак встрани от лекото писане и чрез фолклорни стилизации да намира слабите места на езика, да сплита античното и българското по начин, който пак и пак въвеждат сноп от традиции в съвременността.

В дебюта си “Много лека нощ” Елица Великова безпогрешно води доверителния разговор на (авто)биографичното писане с всички подкупващи подробности на овладения чрез поетическата ситуация бит. Много леко писане. Рядко се случва в поезията ни изобилието да бъде така изящно, както в “Много лека нощ”.

Дебютът на Благовест Петров “Разказвам неделя” разчита на взирането в мига (на точно този миг), удивлява се от спокойствието, с което се разхожда срещу предстоящите събития. Нищо не може да изненада тези стихове, никого не иска да изненадват. Като че ли искат да прави само едно – да разказват. Една поезия, която не търси метафорически и метонимически открития, липстват й всякакви видими амбиции и тъкмо в това е нейното очарование. И ако на места читателят има чувството, че “авторът нищо не казва”, може би точно това е искал да направи – да не казва, да следва битието от метафизическа дистанция и просто да го записва.

Щом зачетем “Метафизики” на Николай Бойков, нищо чудно да останем в кръгове от питания: Кому са нужни днес тези възхитителни детайли от живота? Все още ли има такива хора, които толкова внимателно и всеотдайно живеят писането си? Николай Бойков сякаш вдишва литературата във всекидневието, както се смърка енфие (тук дрогата наистина няма място) и разгръща подробно и леко своята си биография на поезията. С прозаизираните си стихове и опоетизираните си бележки и прози “Метафизики” представлява богат екстрат на късната екзистенциална постмодерност.

В самото начало на новата година излезе позабавилата се първа книга “Героин. Rec.” на Тома Марков, носеща знака “2000”. Тя окончателно окръгля годината на дебютите. Онзи читател, който е слушал стиховете на Тома Марков по време на неговите рецитали и пърформънси, не може да не чува гласа на поета, докато чете тази книга. “Героин. Rec.” се ражда от гласа и четенето. Има акустика в тази поезия, музициране вътре в обемите на езика. Повторенията, рециклирането на образи, имена и мотиви, ремиксираните песенни интонации – всичко това събужда въображението ни за фигурата на четящия в нощен клуб поет, за който сме слушали, че обитава американската поезия. Сега – и българската. Това е и блусарска, и джаз, и електронна поетика, ако може така се изразим. Най-после имаме партитурата на Тома-Марковите упоителни четения.

И така, съществува ли наистина “второ поколение” на 90-те? Този текст казва: по-скоро, да. Може би това утвърждаване звучи прибързано. Но ми се струва, че тъкмо това й е работа на критиката – понякога да прибързва. Не да се оглежда и ослушва, не да си повтаря, че “нищо не става” и че “няма млади добри автори”, не да високомерничи и да я мързи да забележи и отбележи новото. А да бъде любопитна, да си дава труд да чете, да й е интерсно да чете и да записва четенето си. Защото по-добре прибързано, отколкото късно и никога.

 

16 януари 2001 г.

 


напред горе назад Обратно към: [Литература в междувековието][Пламен Дойнов][СЛОВОТО]

 

© Пламен Дойнов. Всички права запазени!

 


© 1999-2017, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух