напред назад Обратно към: [Литература в междувековието][Пламен Дойнов][СЛОВОТО]



Проектът "Писане от натура"


Последният дял в книгата ми “Истински истории” (2000) под название “Истории на погледа” представя метода “писане от натура”. Въвеждащите думи към този дял само щрихират намерението:

“Идеята писане от натура дължа на поета и приятеля Петър Чухов. Това е да наблюдаваш гледките и моделите (“без да мърдат”), за да ги запишеш на листа, поставен върху статив. Без палитра, а с писалка в ръка. Това е да следваш релефа на природата и нещата с думи. Това е погледът да се разхожда и да разказва историите на своето виждане. Това е погледът да пренася върху листа възникващия в своето скиталчество език. Стихове към един бъдещ поетически пленер Писане от натура.”

Проектът “Писане от натура” ползва съвсем буквално изключително разпространения опит на рисуването от натура, практикувано от почти всички художници и превърнато в задължителен метод в художествените гимназии и академии. Но вместо платно, палитра и четка, в практиката на писането инструментите стават лист, писалка, думи.

Външните характеристики на метода включват: общо пространство, в което се разполагат пишещите субекти; обща задача, според която пишат (описват) конкретен обект, попаднали в границата на една и съща (относително обща) гледка; общо време, в което осъществяват писането (описанието). Предварителни условия са доброволното съгласие за задължителност на акта на писането, ограничеността на този акт във времето (30 минути или 1 час), дисциплинираност на заниманието и необходимост от кратка и интензивна концентрация.

Този метод се основава на съчетанието на атрактивна колективна форма за създаване на изкуство и на дискретен изследователски подход. Акцията на писането невидимо бива аналитично продължена от изпитването на границите между изкуствата, между натурата, реалността и знаците. Изпробва се ситуацията “гледна точка” в практиката на писмото. Протичат силни процеси на обмен: как конкретният почерк влияе и променя гледката и как гледката променя почерка? Реалността се умножава в няколко еднакво назовани пейзажи, като прави текстовете “реални”, но и пейзажите отместват реалността, увеличават възможностите за различното й ново гледане.

Както никога за една и съща гледка няма да се получат два или повече еднакви пейзажа, рисувани от двама или повече художници, така никога не биха се написали две и повече еднакви стихотворения от толкова поети за същата гледка. Гледа се едно и също, но се вижда и се записва винаги нещо различно. Вероятно дори в разстояние само на два дни един и същ автор би написал (описал) една и съща гледка по два доста различни начина. Кой тогава пише истината? Кой показва върху листа точната действителност на гледката? Възможна ли е достоверната картина на споделената в общо време и общо пространство наблюдавана реалност?

Писането от натура усилва тези въпроси и предлага варианти от отговори: Гледката е една и съща, но преживяването й от всеки пишещ субект винаги е различно. Гледката е една и съща, но паметта за нея и за други гледки на всеки, който я описва, е винаги друга, несъвпадаща с останалите. Гледката е една и съща, но описателно-повествователните техники на отделните пишещи субекти са различни.

Жанровете на писането от натура са предимно пейзажи, портрети и други видове описания на действителността. Това са, казано изобщо, гледки, ситуации, относително статични, т.е пространствено усвоими в цялост. Но в писането и в текста те се задвижват, разтеглят се и се променят, защото тъкмо писането (за разлика от рисуването) е изкуство на времето. Ако картината е пространствен феномен, който може да бъде усвоен в цялост, в едновременност от сетивата, от погледа, то лирическият текст, колкото и кратък да е той, се разполага във времето на своето четене – той протича, забавя се в преноса на реалността върху листа, която не е постижима наведнъж. За да се обходи гледката в едно стихотворение, трябва време, в което неизбежно действителността се променя, при това много повече отколкото в рисуването.

Чрез проекта “Писане от натура” се прави опит да проговорят междувековните интуииции за ново връщане към реалността в литературата. Реалността като един от елементите на изкуството.

 

Поетическият пленер в Созопол (14.09.2001)

 

В рамките на фестивала “Дионисия ’2001” в Созопол, организиран от Нов български университет, по покана на Депатармент “Нова българистика” (ДНБ) стана възможно да се осъществи първият поетически пленер “Писане от натура”. Анонсът на акцията известяваше: “Писане от натура. Поетите от ДНБ ще напишат в акваторията на Созопол пред публика свои експромтни стихотворения. Защо само художниците да имат привилегията да творят под открито небе, да събират възхитени и завистливи погледи със способността си да възпроизвеждат на хартия пейзажа пред себе си, това наоколо? За пръв път ще се опитат да го направят поети – също върху триножници, със същата страст и вдъхновение, но и с малко самоирония от вторичността на жеста.”

На 14 септември 2001 г. от 10, 00 ч. на носа на Стария град в Созопол поетите Петър Чухов, Пламен Антов, Димитър Димитров и аз – Пламен Дойнов започнахме – без триножници, но с всевъзможни подложки и подпорки – колена, циментови плочи, твърди папки и малки раници, върху които полагахме листове и рисувахме/пишехме. Задачата беше от пет еднакви гледки в различни точки на Созопол всеки да напише пет различни поетически пейзажа. Всички носят едни и същи заглавия: “Носът на полуострова”, “Пейзаж със смокиня”, “Къща на ул. “Анаксимандър” и ул. “Н.Й. Вапцаров”, “Остров Св. Иван” и “Кеят”. Фотографката Даниела Петрова запечата всяка гледка, за да могат бъдещите читатели да сравняват достоверността на всеки лирически почерк. В разстояние на три часа бяха обходени и петте случайно подбрани места. За всеки пейзаж разполагахме с 30 минути време.

Стихотворенията-пейзажи бяха представени за пръв път още същата вечер в Археологическия музей на Созопол.

 

Поетическият пленер във Велико Търново (19.05.2002)

 

На 19 май 2002 г. Велико Търново стана домакин на втория поетически пленер по проекта “Писане от натура”. Пет емблематични за В. Търново гледки бяха обект на поетическо описване – “Изглед от Арбанаси”, “Изглед към Стария град”, “Къщата с маймунката”, “Царевец. Лобната скала” и “Изглед към Света гора”.

Време за писане – по 25 минути на гледка. Визуален (доказателствен/удостоверяващ) материал – фотографии на различните гледки.

 

 

септември 2001 – май 2002 г.

 


напред горе назад Обратно към: [Литература в междувековието][Пламен Дойнов][СЛОВОТО]

 

© Пламен Дойнов. Всички права запазени!

 


© 1999-2017, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух