Обратно към: [Висящите градини на България][Пламен Дойнов][СЛОВОТО]

Предсмъртен разговор между Артюр Рембо, Едгар По и Пламен Дойнов в една българска воденица през зимата на 1993 година

Смълчаните герои тлеят

под ледения похлупак,

нозете им синеят, зреят,

покълват в българския сняг.

   Артюр Рембо:

Аз дълго се прощавам с оплаквачките,

с гърдите на слугините, с бедрата им,

с ребрата на изчезналите кораби,

с търговците на зърно и звезди.

Страхуват се очите ми, изхарчени

по Жан-Мари - търкалят се в полата й

като мечтаните зърна, заоблени-

те връхчета на нейните гърди.

   Едгар По:

Пресипна твоят чер ковчег -

езикът му е мойто тяло

и скоро ще го укротя!

Виж, този нож е огледало,

в което виждам друг човек

как се сношава със смъртта.

   Пламен Дойнов:

Това не съм аз! Това е Рембо.

Той и Смъртта са вонливо кълбо.

Капе от тях бляскава слуз -

песен на фалос в сянка от бюст.

   Едгар По:

Артюр, приличаш на торба,

прогледнала с две сини дупки.

Чуй, лепнат твоите пети

по Ужаса, търговец глупав!

Дано да имаш плът добра

и Гарванът да ти плати!

   Артюр Рембо:

Страхуват се очите ми, страхуват се,

не вярват, че Смъртта се е разголила,

не вярват, че съм влязъл в нея целия,

омазан в поетичен конфитюр.

И хиляди съзвездия нахлуват все

във тялото ми скрито зад подмолите -

напомня то воала на Офелия

под блясък на сополи от лазур...

   Едгар По:

Чуй, Гарванът отвръща: - Сюр!...

Артюр, ти словото измами

и се предаде на смъртта!

Наследник нека бъде Пламен!

Ти нека си проклет, Артюр,

чуй, моят Гарван отлетя!

   Пламен Дойнов:

Български гарван в български вълк -

аз съм Наследникът - честен и зъл.

Само от тук да изляза жив -

целият свят ще превърна в молив!

Но над смълчаните герои,

под злия нокът на нощта

израства голо и усойно

отверстието на смъртта.

Обратно към: [Висящите градини на България][Пламен Дойнов][СЛОВОТО]

© 1997 Пламен Дойнов. Всички права запазени!