Обратно към: [Висящите градини на България][Пламен Дойнов][СЛОВОТО]

Транскрипция в делириум с чужди устни по тялото на непознато момиче, около 2 часа след полунощ на 3 юли 1995 година

Я, цялата глава е само устни!

Дали от смелото червило или от

усмивката, която леко пуска

език свещен, излят на свещ от Елиот.

Червилото ги прави по-големи,

подвижни като нанос речен или трън,

изпречен във носа ми вместо хрема

на малък бог, излят над гроб на Честъртрън.

Ех, устните - две рибки, после лодка

и аз във нея, в тях натресен или сам

ги мърдам, за да раждат скръбни нотки

като след зло препиване със Чочосам.

Вземете устните, сложете ги на слънце,

целувайте, дорде пръхтят под явор или в ров.

Дете, с душата ми сега изливат грънци.

Познай ме по мустаците на Яворов!

Ти ще ги дъвчеш до премала, ала с устни

разтеглени от мене или втори друг

незнаен богатир с бетонен мускул

и със глава, излята нейде в Питърбург.

Ти да ме дъвчеш, свела врат на мойто рамо,

повела страшна рат към Солун или да

оставаш тук, развяла родно знаме

в престижен стих, излят по гръб от Вазова!

Натискам двете устни - да не зеят,

А те отскачат пак и дръзко пеят:

 

Горната:

Сънена, сцепена, непогалена,

ядна устна дирена, намерена.

 

Долната:

Алена, галена, портокалена,

блага устна медена, шекерена.

Записка на Р.С.: "Тя ме ревнуваше винаги, навсякъде и от всичко - от хората, от самата ми работа, от мъртъвците... Аз те целунах - и ти беше един труп, един студен труп."

Обратно към: [Висящите градини на България][Пламен Дойнов][СЛОВОТО]

© 1997 Пламен Дойнов. Всички права запазени!