Обратно към: [Истински истории][Пламен Дойнов][СЛОВОТО]

или

КАКВО МИ РАЗКАЗА ПРИЯТЕЛЯТ МИ ПЕТЪР Ч., ИЗПАДНАЛ В ДЕПРЕСИЯ ПРЕЗ МАРТ 2000 г.

(Като донесената ми от Пиза малко крива ваза,

тя се облегна на вратата и така ми каза)

- Защо ме иска той единствено за себе си, защо

си мисли, че съм длъжна всичко да му правя!

Каква ме иска! - да се хиля в заешко палто

и да се вея като русокоса плява!

Но аз съм там и там! Къде ме търси той

по разни спални, кухни и дивани!

Аз цялата изтичам в обедния зной,

във сините мъгли, в димящите нирвани...

Да имаше очи, той щеше да ме види как

дори във злия съсък на съседите блуждая,

отвътре гъделичкам пухкавия мрак,

а сутринта се сгушвам малка във безкрая.

Когато мия пода, аз не бърша под,

а търся светлината му и пея

с упойващото къкрене на стария водопровод

под ясното съзвездие на полилея.

И се промъквам в корените на високата трева,

изпълвам коледната тишина, прониквам даже

в смълчани сухожилия на влюбени, които спят едва

и на разсъмване не могат нищо да си кажат.

Но ти не си такъв. О, ти си романтичен, знам!

Във думите ти, чувала съм, златно було има.

Ела, махни го булото, така, опитай сам...

Недей да правиш нищо, само - говори ми!

(Какво изтърсих за начало, не си спомням точно,

но я държах през кръста и така започнах)

- Откъде извира светлината на далечните ти глезени!

Вече век стоя под сянката на твоето сърце.

Шепна му:

           - Ти, камъко, стани! Под теб в змия ще се превърна.

Кой разряза летните луни на сладки резени...

Тялото ти ще полепне в златен сок под моите ръце.

Шепна му:

           - Избягай в мен! Ще те превърна на сърна и ще посърна...

Това е моята игра: учудено момче и бягащо момиче

със трепетликови тела, между които ходят дъждове,

със сталактитени сърца, които в тъмното изтичат

и вледенени зазвънтяват в утринните часове...

(Но тя внезапно се отдръпна - като нож посърна)

- Недей, недей, говориш като мен!

Аз искам Нещо Друго, Нещо Друго, Нещо Друго!

(И тялото й в тънък вятър се изниза,

и чух я там отсреща при другия да влиза...

Тъгата легна между нас като добро влечуго.

И оттогава чакам ден по ден

при мен, при себе си да се завърне...)

Обратно към: [Истински истории][Пламен Дойнов][СЛОВОТО]

© 2000 Пламен Дойнов. Всички права запазени!