![]() ![]() Сапунена операвсяка вечер от 19.00 ч., на живо
Сред тоя меланхолен хол семейството е висша работа. Жената пак ситни със шопската, и после се понася с руската, накрая тежко иде свинското. Съпругът бъхти като вол, неделя няма, няма събота, изкарва хляба, жули водката... Той е смолист, а тя е руса и всичко е добро и истинско.
О, той е оперен певец! Пътува често до Швейцария, завръща се с хиляда долара или с две хиляди във марки по курса от 4 юли. Понякога е мил хитрец, продава скришом по пазарите чорапи и бельо за хората, през есента опитва с дюли, ала това е друга опера.
Но тя го чака всяка вечер, излъсква пода в чест на празника, над пяната се носи - снежна като душа на маргаритка, а той се връща малко спечен, поглежда нея, вижда празното, захвърля своя глас безбрежен и тихо почва да я пита:
- Защо лигавиш пода? Колко да ти повтарям да не миеш! Заради теб ще се хързулна и после ще ти счупя тиквата! ... О, тази песен, тази болка... Започва кротко да я бие - червена струйка сомнамбулна като змийче от кръв избликва.
Запява той, а тя - сапуна върти в легена и подсмърча, и любовта е тъй жестока, и тъй мизерна и възвишена... Домът напомня за лагуна, потънал в пяна и във смърчове, там - сред сапунената локва и двамата по-нежно дишат.
- О, миличкото ми, прощавай, понякога съм тъй ужасен! - О, миличкият ми, недей, за мен направо си световен! Изпадат двамата в забрава, изпълнени до ужас в щастие, той е Овен, тя - Водолей, страст - наводнение и огън.
Той пее, тя забърква пяната и литва дъхавата ария в мехур сапунен - той и тя издигат се над всички хора, летят над хола и над банята, в краката им дими Швейцария и всички двойки по света са техни хлипащи дубльори.
(А текста четоха: жена в сърцето с кървава луна и мъж на петдесет години в очите с гърбави пустини.)
Ридае целият народ до следващия епизод. И всеки се захласва сам, и уж го няма, но е там.
![]() ![]() ![]()
© 2000 Пламен Дойнов. Всички права запазени!
|