Обратно към: [Истински истории][Пламен Дойнов][СЛОВОТО]

Така се стрелкат слепите пъстърви на очите й -

между Красивия и Умния, между Богатия и Нежния...

Къде да спрат? Къде да се предложат като щедър улов?

А пеещите водорасли на косите й се веят разточителни,

увиват се и гъделичкат мъжките крайбрежия

и тя изпраща своите усмивки като ангелски акули.

Приижда Късогледата с овални брегове и тъмни бързеи,

бедрата й се блъскат в обедните долини, блестят удавени

мъже, а тя вилнее с устни от корали и зърна солени.

Красивия и Умния, Богатия и Нежния с гърла развързани

се мятат сред потопа от сълзи и мигли, молят се да я забравят...

Но виж, Далекогледият върви към нея и говори: - Идваш ли със мене?

И тръгват двамата, и почва тих любовен танц на близост и отдалечаване:

примигва Късогледата, и го покрива с топлия саван на одеалото,

Далекогледият отблъсва тялото й, после сляп към дъното се мята.

И как го моли тя да дойде той по-близо, да потъне в дългото отдаване!

И как я моли той да стигне тя при хоризонта, да я види в цялата

могъща прелест на безкрая, във ясната си близост на далечината.

Пред себе си го иска тя, а той далеко я изпраща. Светят двамата

в неистовото си събиране и пръскане, отпращане и приближение.

- Ела по-близо! - шепне тя.

    - Върви далече! - шепне той. И се преливат,

прииждат, връщат се, намират, губят се, изчезват в пламъка

на острото любовно настървение

и трябват силни очила, за да откриеш, че са живи.

Обратно към: [Истински истории][Пламен Дойнов][СЛОВОТО]

© 2000 Пламен Дойнов. Всички права запазени!