Обратно към: [Истински истории][Пламен Дойнов][СЛОВОТО]

Христо дълбоко целуна Венета,

стигна тъмните сливици, прималя...

Като пролетни пчелни крила

пееха връзките на корсета.

Той достигна върха на гръдта, политна

като прилеп от бялата смъртна могила -

плисна пламък и вятър вратата залости.

Той погали Венета с очи ненаситни:

- Мила

Венето, после отечеството, после...

Обратно към: [Истински истории][Пламен Дойнов][СЛОВОТО]

© 2000 Пламен Дойнов. Всички права запазени!