Обратно към: [Истински истории][Пламен Дойнов][СЛОВОТО]

по памет за Усин Керим

Академичният трамвай - тъй строг - бумти

в шпалир от черги, потници и гащи,

с достойно клатене бумти сред лая

на помияри, на едно дърво

чорапи - като кюнци - без пети

димят... и сред мъглицата цъфтяща

деца по джапанки следят трамвая

в безмълвно сополиво тържество.

Професори до кръста голи галят

студени като смърт зелени бири,

замезват с вафли, лафят за жени,

там мургави студенти зубрят семки

направо с люспите и тъй се палят,

че в дълги гюрултии се завират,

там тайно отчаяние кълни

във семенца на сухи черни бенки.

Започва Изпита във Факултета:

отнейде иде сватба, зачервена

със рокля от банкноти булка малка

до малкия жених - в голям шиник

каймата месят и редят каймета

и между глътките делят, разменят

коли, лепило, кранти и бухалки,

навързани с дебел катранен вик:

ПРОДАВА СЕ!

И няма страшен закон Бабахак

И няма бащин закон Бабахак

Дето и да погледнеш

Продава се сичкото

Майка си и Баща си

Утробите и бастуните

Продава се Булката

Булката с юрганите

С ножовете барабар се продава

Да можеш си я заколиш когато

Извие врат към друг циганин

И тъй да си я заколиш

Че вече да не повтори

Така смълчаният трамвай бумти

край Факултета с мечки и мечти.

Обратно към: [Истински истории][Пламен Дойнов][СЛОВОТО]

© 2000 Пламен Дойнов. Всички права запазени!