Обратно към: [Истински истории][Пламен Дойнов][СЛОВОТО]

Девет вдовици на черния път,

някъде по Задушница

чакат червения стар чавдар -

той да ги вземе от близката смърт,

той да им грабне душите задушните,

да изфучи с тях димящия звяр.

Само да дойде общинския рейс!

Бързо, че става мръкнало!

Мраморът гасне над гроб и брод,

някой припява: - Оставате днес

между фенерите млъкнали!

- Най-после! - почва повторен живот.

Зъзнат вдовиците, сити от прах,

гледат за рейса от стръмното.

- Как да си тръгнеш! За мене се дръж!

Ни да потеглиш през гъстия страх,

ни да останеш да гаснеш във тъмното

между дъха си и мъртвия мъж...

.......................................................

Но викват жените с незапомнени гласове,

и се омесват в гробарската пуста

мъката по чакащите в земята мъже

с мъката по автобуса.

И всяка ридае като дете,

и всяка нарежда със ситна вяра.

А ти чуваш: заплакали са и деветте

все заради чавдара.

Накрая тръгват в редица пеша,

като в картина на Сирак Скитник

и след всяка въздиша по една мъжка душа

с пламъци любопитни.

Обратно към: [Истински истории][Пламен Дойнов][СЛОВОТО]

© 2000 Пламен Дойнов. Всички права запазени!