Обратно към: [Истински истории][Пламен Дойнов][СЛОВОТО]

или

КАКВО МИ РАЗКАЗА ИВАН ЦАНЕВ ПРЕЗ ПРОЛЕТТА НА 1998 ГОДИНА

Приятелю, ела, недей се мръщи -

чуй твоето завръщане във къщи:

След дългото отсъствие, когато

с едно открехване, съвсем нехайно,

забиеш шпагата на светлината

в заспалото сърце на твойта стая -

настава миг на уплах, на раздяла

с отсъствието - топло и ранено,

изпълваш бавно всяко огледало

и въздухът разнищен тънко стене.

Очакваш сам - с изронени клавиши

да промърмори старото пиано

и вазата на гръцки да въздиша

от белия цъфтеж на порцелана.

Да чуеш как оставя прясна диря

по равнини от тежък прах молива

и в млечните минути да изсвири

на чайника щастлив локомотива.

Един изпълнен миг край теб настава,

усещаш се голям и непотребен

и ти в объркан танц се извиняваш

на всяка вещ, докосната от тебе.

Между нещата в бездните тръпчиви

каква горчива мисъл те разроши? -

Отсъствието вече си отива,

а ти докрай не си се върнал още.

Обратно към: [Истински истории][Пламен Дойнов][СЛОВОТО]

© 2000 Пламен Дойнов. Всички права запазени!