Обратно към: [Истински истории][Пламен Дойнов][СЛОВОТО]

- Тази жена ми прилича на Елисавета Багряна...

- Нали Багряна умря - се чуди един приятел.

- Нищо не разбираш, Багряна умря, но това е Багряна...

И аз викнах с глас на черен животоизпитател:

- Виж прическата! Виж очите! Виж хълмистата скула!

Виж косата изпъната с този кок - абаносова кула!

Как? В автобуса Багряна?

Как Багряна със мрежите?

Как Багряна без грим?

Как Багряна без багри и с репички?

Багряна ме гледа с очи на уплашена мряна.

Багряна дошла от отвъдни безбрежия.

Багряна с усмивка на обеден мим.

Багряна пристъпва тъй крехко, тъй лекичко...

И ето я - слиза Багряна. Звъни автобусът

в това стъклено, меко, сапфирено шествие

на прашната вечна и свята история.

И аз вървя след Багряна, не виждам ни руса,

нито черна жена, а само гърба на поетесата,

и повтарям: Аве, Лиза Багряна, глория!

И там - в алъш-веришкия ад на Илиянци

започва великата историческа криеница:

аз бягам след нея, но Багряна все се изплъзва

и по някакъв улей от потни тела се хлъзва,

и изчезва Багряна в усмивки на цигани и араби...

Запъхтян се обръщам... И кого виждам? Дора Габе!

- Нали Дора Габе умря - се чуди същият ми приятел.

- Нищо не разбираш, Дора Габе умря, но това е Дора Габе...

Но няма да я преследвам, нека с мрежите между хората плува.

Пантеонът е гладен и е тръгнал да пазарува.

Обратно към: [Истински истории][Пламен Дойнов][СЛОВОТО]

© 2000 Пламен Дойнов. Всички права запазени!