Обратно към: [Истински истории][Пламен Дойнов][СЛОВОТО]

Да се събудя сутрин гладко бръснат,

да бъда леден, бял като исландец,

очите ми затворени да светят,

до тялото ми да лежи жена,

с която през нощта сме се познали,

и тя спокойно да открие, че съм мъртъв.

Това мечтая. Вече да е късно

за всякакви линейки, просто - ядец,

да дойде тя - с любовника и зетя,

да почнат стогодишната война

за моето наследство - рой чакали

да ръфат мен и себе си да ръфат...

Докато паднат всичките им зъби,

тогава да помислят, че са гъби,

във кофи бързо да ги съберат,

да ги излапат с яд! И да умрат!

А аз - занесен по една идея -

към рая да летя и да се смея...

Обратно към: [Истински истории][Пламен Дойнов][СЛОВОТО]

© 2000 Пламен Дойнов. Всички права запазени!