Обратно към: [Истински истории][Пламен Дойнов][СЛОВОТО]

Български спомен за унгарската 1956-а

Какво не казах през 56-а:

Няма и не може да има по-голяма самота от самотата на един народ,

изоставен от Европа в собственото й сърце.

Няма и не може да има по-голяма забрава от тази

да забравиш собственото си сърце, Европа!

Този гроб е добре ограден със желязна решетка

като детско креватче, би казал Превер.

Нощем там някой плаче - малък ангел във клетка

носи тънки криле, шлем от вятър и звездна жилетка,

а над него в небето сред млечни вълни - чудна гледка:

бели лунни акули хвърлят златния си хайвер.

Как умира живота, как се ражда смъртта!

Ти, мой ангел, расти-порасти! И размахай крила натежали!

Скоро в твойто креватче ще лумнат горчиви цветя

и в очите ти - демон

    възвишена, люлчина смърт ще запали.

Обратно към: [Истински истории][Пламен Дойнов][СЛОВОТО]

© 2000 Пламен Дойнов. Всички права запазени!