Обратно към: [Истински истории][Пламен Дойнов][СЛОВОТО]

Подобно плачуща върба, поникнала върху бамбуковия стол,

тя е надвесена над езеро от светлина и цялата будува.

Отдавна е забравила къде човекът гледа, когато се срамува.

Очите й - от упор в мен - такова любопитство, сякаш аз съм гол.

Гърдите й, бедрата й, ръцете - пустини от разпръсната далече сол.

Плътта - отпусната - е тръгнала нанякъде, мечтае да пътува.

Когато тялото си тръгва, малката душа се свива в себе си и чува:

топи се шоколадената плът във кожата от станиол.

Обратно към: [Истински истории][Пламен Дойнов][СЛОВОТО]

© 2000 Пламен Дойнов. Всички права запазени!