Обратно към: [Истински истории][Пламен Дойнов][СЛОВОТО]

Губя в бръчките изпуснатите думи,

в пергамента на затвореното тяло.

Казват, че сърцето му е спряло,

затова не мърда. Зеят бездни

между спомените за войните и абсента,

между няколко жени и чуми,

между първото му и последното му тяло.

Знанието се укрива в гънките на пергамента.

Пергамент, по който не четем, а чезнем.

Обратно към: [Истински истории][Пламен Дойнов][СЛОВОТО]

© 2000 Пламен Дойнов. Всички права запазени!