Обратно към: [Истински истории][Пламен Дойнов][СЛОВОТО]

Градът увива с радостни наздравици

калените ехтежи на калканите.

Пак идат сервитьорите със каните

и пак потъват родните удавници,

едва се скриват със очи замаяни,

в безшумното скиталчество на погледа,

би казал Пейчев или Фотев, зная ли,

но те се сгушват някъде в подмолите

и чакат следващата нощ със бързи стъпки,

да се завърнат в тостове и глътки,

да плуват сред червените тъми -

да не останем жадни и сами.

Обратно към: [Истински истории][Пламен Дойнов][СЛОВОТО]

© 2000 Пламен Дойнов. Всички права запазени!