напред назад Обратно към: [Кафепоеми][Пламен Дойнов][СЛОВОТО]



Дебюси


Кафе и естествено още течна и бита сметана...

Да не забравим - мляко... Още какво остана?

Нещо забравяме... Сякаш май ни убягва нещо...

Нещо тънко и рядко, истинско и горещо.

Нещо, което напомня смях на жена в лагуна -

крем фъстъчен - изтънчен като сърце на струна.

 


напред горе назад Обратно към: [Кафепоеми][Пламен Дойнов][СЛОВОТО]

 

© 2003 Пламен Дойнов. Всички права запазени!

 


© 1999-2021, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух