напред назад Обратно към: [Връщане в нощта][Васил Давидов][СЛОВОТО]



Полет


Сред парата на рехавите облачета летни

ухае парата на чая и кафето.

 

Ревът моторен влиза вътре стихнал и приятен.

Едромащабна карта долу е земята,

 

селцата са мравуняци, а хората на борда

са пълни с превъзходство, кураж и дръзка гордост.

 

Зашеметени от простора и уюта,

сякаш са забравили, че кацат след минути.

 

Ами ако, не дай Боже, сблъсък или взрив протътне ­

за секунди ще са въгленчета всички пътници!

 

Този ужас те просмуква, закопняваш за стабилност;

силата на слабостта разголва слабостта на силата…

 

От хралупите измъкват се накрая колелетата,

как се стапят сантиметрите следиш със трепет.

 

Светлосивата целувка на бетон с аероплан

смъква пулса, волно сваляш предпазния колан.

 

Гневно пъдиш призраците на небесните опасности

и с въздишка се досещаш:

               Ах, там горе бе прекрасно!

 


напред горе назад Обратно към: [Връщане в нощта][Васил Давидов][СЛОВОТО]

 

© 2003 Васил Давидов. Всички права запазени!

 


© 1999-2020, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух