напред назад Обратно към: [Връщане в нощта][Васил Давидов][СЛОВОТО]



Какво да търся...


Какво да търся? Трябва ли да чакам?

Отмиват те дъждовни ветрове.

Пробожда хребети и сенки влакът

и тънка раздвоеност ме зове.

 

Подирил утешителни замени,

ще те забравям за броени дни.

Но мисъл, неуспешно заглушена,

коварно пак ще дебне и звъни…

 

Изтича тъжната мъглива пролет.

Отивам си. Внезапен. Онемял.

Присмиват се крайпътните тополи

над болно-неуместната ми жал.

 

Ракията отвързва бързи думи.

Здрачава се. Полекичка ръми.

И в късно унизеното безумие

Енрико пее

          „La femme de mon ami“.

 


напред горе назад Обратно към: [Връщане в нощта][Васил Давидов][СЛОВОТО]

 

© 2003 Васил Давидов. Всички права запазени!

 


© 1999-2020, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух