напред назад Обратно към: [Връщане в нощта][Васил Давидов][СЛОВОТО]



Съществуване


Изненадват ни скорости. Под маските стене уютът.

Отстраняваме с присмех красиви и редки неща.

Откъм ск€лата ­ планове, спътници, дъх на барут.

Откъм дворчето ­ весело кряска по нас пролетта.

 

Всеки сам е поставил посредствена своя комедия.

Няма смях, няма зрители, няма дори ругатни.

Всичко крайно ­ премахнато. А за трайно се счита наведеното.

Всички дни неестествено станаха слънчеви дни.

 

Приемливо тъгуваме. С умерена радост сме свикнали.

А над всичко тежи спотаяван до болка въпрос:

Ще достигнем ли кътчето, което без да видим, обикнахме?

Ще смогнем ли да прокараме до душите си мост?

 

Но не се вдълбочаваме. И отново потъваме в делника.

Без почивка вървим, а тъй често встрани ни зоват.

Мисли, чувства и думи се стриват във вятърна мелница,

но поели веднъж, превъзмогваме стръмния път.

 

А върхът не се вижда. Без компас уморено се лутаме.

Наближаваме бавно към крайния глух коловоз...

Изненадват ни скорости. Под маските стене уютът.

И над всичко тежи спотаяван до болка въпрос.

 

1983

 


напред горе назад Обратно към: [Връщане в нощта][Васил Давидов][СЛОВОТО]

 

© 2003 Васил Давидов. Всички права запазени!

 


© 1999-2020, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух