![]() ![]() Пасторална поема(Приликите със случки, времена и събития, са случайни.)
Димят тревожно дребните ни страсти и хоризонтът стене като куче. Боже, просветлението да получим – да си простим и да пораснем!
Пожарите на разпрата горят. Човекът е капризно пеленаче: не дава ризката си – иска две... (Кавали в тишината скръбно плачат.)
Олтари светли вика пак Христос, но пред осела се прекръстват. С любов зове ги да възкръснат – те крият зад гърба си свити пръсти...
В душата пази верен караул. Върху палач усмивката се зъби. В геран пресъхнал слънце се удави, а смог без жал попари млади гъби...
Но ето – стадото се спуска от баира. Човек и живинката другаруват. Чернеят в тръни нашенски чаири, а кучето с предрешен вълк пладнува...
И тлеят на стърнищата сърцата... Вулкан клокочещ ли е пак земята? Луната – стар, прокиснал резен, жигосва съвести и знак бележи...
.............................
Но нежен звън от селската цафара облъхва ширинето и олтара. Овчар сънува бели пеперуди - Йеронимус Бош да не събуди...
![]() ![]() ![]()
© Иванка Денева. Всички права запазени!
|