напред назад Обратно към: [Иванка Денева][СЛОВОТО]



Благовидност


Съдебният лекар придърпа платнището над лицето на убитата Рандева и отиде да измие ръцете си. Бе направил първоначалния оглед - сетне щяха да дойдат подробностите. Следователят го погледна въпросително, но се отказа, знаейки непреклонния му характер - да изпипва всичко старателно и да се произнася за проверените факти.

Сега Докузанов се вгледа в голямото огледало (венецианско навярно!), заради торбичките под очите: след безсънна нощ като тази те пулсираха с червени жилки - малки мяхове, които, ако се спукат, ще разплискат кръв, черна и гъста... “Така е, като се ровиш в мръсотията на хората! Ама работа си си избрал!”, помисли като за друг човек, но се утеши, че е нужен във веригата, където брънката не е закачена, или се е скъсала безнадеждно...

А тези тук живееха на широка нога: истинското охолство на хората личи не във вестибюлите със скъпи килими и картини, а там, където тялото остава наедине със себе си - да смъкне калта на деня и да намери отмора. Заела площта на половин апартамент, това не беше баня като другите: той самият се къпеше под треперещия като паралитик душ в панелното жилище, цял живот пестил да изучи децата си...

Джакузито съжителстваше с вана, стъпила тежко на бронзови лъвски лапи. Над нея шампоани и парфюми, много на брой, намекваха за слабост към лукса. Стъклописът на прозорците разсипваше като калейдоскоп цветни петна, трептящи зад палми и влечащи растения, които се спускаха отвисоко до красивите фигури на теракотата. Шестоъгълникът в средата хармонираше по орнаменти и нюанси с первазите и ъглите, а цялата баня се къпеше в зелена омара и викаше настоятелно покоя. Вградена душ-кабина предлагаше на по-стеснителния усамотение под топлата струя. Очевидно хората тук се бяха погрижили как да очистят преходната страст на делника...

За жалост някой се беше престарал да направи това по-добре от тях - успешно и завинаги...

Доктор Докузанов отми пяната от ръцете си, помириса сапуна, от който се носеше свежа миризма на бор, но се избърса в посмачканата си кърпа.

Щяха да се връщат с джипа на следователя в управлението, и докато го чакаше, можа да разгледа подредбата.

Това бе мезонет, обзаведен с вкус и без притеснение за парите - явно съпрузите с лекота ги изкарваха и ги бяха вложили във вещи, които правят живота удобен и разкошен. На приземния етаж, в оборудваната с всякакви машинарии кухня, грижата за храната изглеждаше приятна и лека. Един добър архитектурен нюх бе обособил кътове за ядене и отмора, висок барплот от неръждаема стомана, витрини със скъп порцелан и отбрани напитки.

В дъното, в другото крило, бе вестибюлът, който приютяваше гостите на Рандева, просторен да побере водоскок на средата и картинна сбирка от модернисти по стените. Зеленината беше много и навсякъде: вътре, и в преминаващата в зимна градина част, в която съжителстваха задморски видове, някои от които - по-устойчивите, изведени да живеят навън, сред зелената трева на моравата.

Под приземната част се намираше фитнес-зала, в която с охота слизаха най-вече мъжете от семейството. На горния етаж бяха спалните, кабинетите на съпрузите и библиотеката, с която много се гордееха. Бе помислено стопаните да намерят тук пристан - на тялото и духа, и усамотение сред книги, плочи и зеленина. По рафтовете имаше художествена и техническа литература, немалко от книгите загатваха за влечението на госпожата по изкуствата, други стояха неразрязани и в очакване човешка ръка да докосне скъпата кожа и позлатените винетки по кориците.

Докато следователят Димитракев разпитваше съседите, доктор Докузанов бе наблюдавал съпруга и децата на убитата: син в прогимназията и студентка по журналистика.

Момчето бе обхванало главата си с ръце и седеше вцепенено на резбования стол във всекидневната. Не искаше да се притисне в баща си, който бе разтворил ръце да го утеши. Полудете-полумъж, то сякаш се срамуваше от сълзите си, които се стичаха по страните му и ги триеше с юмрук.

Момичето бе облечено по последна мода - с деколтирана дантелена блузка и възкъса пола, която откриваше загорели прасци. Не бе в траур и това накара присъстващите да се спогледат, когато отвори без притеснение вратата и съобщи на баща си, че се е прибрала. Имаше красиво лице, започнало рано да повяхва, и коса гъста, но неподдържана, с прорасли ивици под белотата на перхидрола. Тя не погледна братчето си - сякаш скръбта му бе естествена и не я учудваше. Не се поцеремони и със следователя, който зададе обичайните въпроси - врътна се и се затвори в стаята си.

А Рандев беше неутешим: той бе надигнал платнището и хванал ръката на съпругата си, която вече не можеше да чуе жалбите му от самотата... Мъж около петдесетте, черното вталено сако му стоеше добре - в този тон бе подбрал ризата и връзката си, и даже в траура изглеждаше достолепен и елегантен. Чертите му бяха приятни, повече клоняха към класически - с издялания нос и устните без увиснали краища. Смешни и не на място върху това лице бяха ушите - големи и малко клепнали, пригодени сякаш да чуват повече неща от другите хора. Красивата Рандева го бе взела въпреки ушите, по-точно - с тях!

Той ридаеше беззвучно, изрядко простенваше за невъзможността да живее без нея, през другото време заслушан сякаш с онези уши...

Тъкмо да си тръгнат, дойде да нощува при децата помощницата Кантарионова, която от няколко години чистеше мезонета и знаеше тайните и на ъглите, и на обитателите. Тя свали огромната си кърпа, с всички цветове на дъгата, но повече в охра, и без да се смущава от мъжете, занарежда на висок глас, както селските жени вият по погребения, но те запомниха едно: “Харно, че господинът се отърва!”

От какво ли?! Колкото и да я питаха - с добро или със заплаха, тя не искаше да каже, вперила полусърдит поглед в мъртвата...

Рандев я фиксираше строго - не, хипнотизираше, сякаш искаше да й повели да мълчи, или да се вкамени. Старата жена се наплака и поуспокои, после отиде да приготвя вечеря за децата.

Думите на прислужницата не даваха покой на Димитракев - обръщаше ги всякак, но нищо от това не излизаше, за да му подскаже от какво Рандев се беше избавил... За такава жена мечтаеха мнозина: красива, сериозна и делова, а от няколко години и обществена кариера бе започнала да прави.

Той не можеше да забрави хладните, полупрезрителни очи на студентката, която не заплака, дори с поведението си сякаш осъждаше баща си и братчето, които се бяха размекнали. Странно, обикновено майката и дъщерята се сближават, стават довереници даже...

Униформата на полицая вчера бе подсказала на съседката Тодорица, немлада вече жена с оредял кок на тила, кои са тези хора, и без да бъде питана, тя изрече предизвикателно, захлопнала пътната врата след себе си:

- Когато една кучка мърсува, сбира много песове покрай нея си!

Димитракев искаше да я застигне, но полицаят благоразумно го възпря: всички, и тази комшийка на Рандеви, ще бъдат разпитани...

Но разговорите дадоха относителен резултат: хората или не знаеха, или мълчаха многозначително, рядко някой, обикновено жена, се осмеляваше да отрони дума, после бързаше да я отрече с уверение, че се е припознала. Други се оправдаха, че Рандеви са отскоро в квартала - купили парцела миналата година и много не се сближавали с хората...

- То кой ли сега другарува? - подметна едра, пъстроока жена, и за убедителност приглади късата си коса.

- Хората сякаш се увълчиха, отбягват се вече! Пък е било време, кога комшулуците по няколко пъти на ден са прескачали! Сега само изгодата гледат!

- Гърлата, Миче, - да са сити! - подкрепи я Василка.

- Остави това! - раздразнен настави мъжът й. - За друго питат сега: за връзки, суми... На много пари мирише тук, ама тя си знае откъде са!

- Знае - грънци! Какво ще знаеш като ти изсипят две талиги пръст на главата?! - презрително отвърна жена му, очевидно надделяла и този път в престрелката.

- На нея сега нищо не й трябва - и няма да го занесе отвъд! Язък за децата: момичето пое вече, ама момченцето - дете: лута се още! - милостиво обобщи стара жена с трепереща ръка, която стискаше мрежа с хляб и бурканче кисело мляко.

- Тя все за обществена полза говореше! Нали в някаква фондация ли работеше, в организация ли - за помощ на сираци!

- Говорят, ама пипат за своя полза! - многозначително се извиси над всички гласът на як мъжага и назидателно се обърна към следователя:

- Онез от мезонетите питайте - те с тях се сдушват! Ний сме хора работни да го речеш, незначителни - все няма да сбъркаш!

- Да ги питат, ама и обиск да направят - все нещо под дюшека ще излезе! - подкрепи го съседът му по лозе Начко, с когото по икиндия пиеха ракията си.

- Как не ви е грях!? - възмути се дребна женица, която досега беше само мълчала. - Госпожа Рандева голямо сърце имаше: по Коледа и Великден хората й сбираха за децата пари ли, дрехи ли?!... И благотворителни търгове правеше!

- За нея децата бяха над всичко - чуждите де! Не казвам за своите - те на всеки са мили! А какви беседи в школото изнасяше - пред майките, за младите: как да ги възпитаваме, от улицата да ги пазим, от болестите... - допълни я сестра й. - Нейното момче с наш Игнатчо акрани, в един клас, че зная - по родителски срещи ходехме!

Димитракев се мъчеше да сглоби пъзела за тази жена, но доста парченца липсваха, други се кривяха и не искаха да застанат по местата си. Очевидно беше едно: красива и застреляна близо до дома! Вчера бе починала, Докузанов я беше вдигнал да я реже...

- Като заспала, брате! Ама на гнило дъхти! Има нещо около тази мадама - ти ще разровиш какво! - рече приятелят му и доволно запали цигара - като след добре свършена работа.

Лесно беше да чакаш от другите! Той взе разрешително за обиск и се улови да избягва очите на Рандев и момчето. Бъдещата журналистка се беше изгубила някъде, пък и да бе тук - с дума нямаше да го удостои, в краен случай - с незабелязване...

От всичко в своята работа най-много ненавиждаше ровенето по чуждите къщи: мръсното им бельо смърдеше и като в лошите криминалета крилата на гардероба нерядко биваха подпрени с някой скелет! “Хайде, сега - пак черен хумор!”, щеше да каже Докузът, но при такава професия какъв можеше да бъде...

Тази жена бе сбирала одобрението и омразата, и второто като че ли надделяваше. Всеки човек е приеман от хората различно - от приятели и врагове, а тя беше стъпвала все по милосърдие и благотворителност. Препатил и скептичен, Димитракев знаеше, че това, което виждат очите, не винаги е истинското, че привидности замъгляват същината, спускат тънък воал над нея и тя изглежда мека и закръглена, без ръбове и остриета...

Първо разрови документите на фондацията: беше на нейно име, регистрацията в съда се бе бавила повече от обикновено, но благородните цели, описани пространно с високи думи за помощ,социализация и вграждане на сираците в обществото, бяха надделели. Онези пари, за които съседите твърдяха, че са сбирани за децата, не бяха заприходени; липсваше отметка и къде, в кой дом са отишли. Така беше и с голямата сума от хуманитарна организация в чужбина, дала ги по предназначение: за Дома в село Сливошево, където малчуганите ядяха порциони за стотинки на ден...

После Димитракев се бе заловил с телефоните й. На домашния в къщи, със секретаря, мъжът й - бизнесменът Рандев, рядко бе търсен. Той имаше луксозен офис с вито стълбище в центъра на П., както и два мобилни: личен и на фирмата, по които уреждаше сделките си за доставка на техника. За такива покупки се искаше солиден капитал, той поддържаше и магазин за доставка на компютри, ксерокси и факсове. Документацията му бе, ако не изрядна, поне непредизвикваща въпроси и съмнения за злоупотреби.

Кой беше убил госпожата? И най-важното - защо!? Чии пътеки беше пресякла?

На телефоните я търсеха различни хора - и във фондацията, и в дома й. На едни тя отговаряше обстойно, склонна за обяснения, на други - ледено, а имаше и ухажьори, които с меден глас и по различни поводи я канеха в скъпи ресторанти или на адреси. Дали бе отивала?! Ето защо онази съседка беше хвърлила като взрив приказката за кучката... Рандева се бе пазила, едва ли е водила обожателите си в къщи, но очите зад пердето я бяха следили да профучава с “Пежото”, или в часовете, когато се прибира развеселена...

Отношението на домашните към това е било нееднозначно и то личеше по държанието им: ненавистта у дъщерята, тъгата по вечно отсъстващата майка у момчето, обожанието или отбоя на съпруга. Знаеше ли Рандев, или се беше примирил - дотам Димитракев не искаше да рови... засега.

Той усещаше, че има още и то бе довело куршума в красивата й глава...

Взе разпечатка на разговорите: там мъжки глас, приглушен и с акцент, все биваше прекъсван, а устните отсреща бяха просъсквали да не звъни в къщи - никога! Това се бе повтаряло няколко пъти, последният - в деня преди убийството! Беше го заинтригувало и друго- мъртвата питаше някого настоятелно все това: “Майката сложила ли е подписа си?”

Докато блъскаше главата си, двамата полицаи бяха обследвали старателно всеки сантиметър от спалнята под погледа на Рандев. Този ден той бе зарязал бизнес-делата си, отдаден на не толкова приятното задължение да изтърпи ровенето заради покойната.

Когато се прехвърлиха в библиотеката на втория етаж, ги помоли да пазят ценните книги (някои още неразтворени!). Те ги повдигаха и поставяха пак на мястото, отегчени и в очакване да свършат, когато под паспартуто на една картина изпадна малко бележниче: с кожена подвързия, скъпо като всички вещи, то бе скрито от чуждо око и трябваше да остане незабелязано сред изобилието от вещи тук. Но му беше отделено достъпно за ръката място: миниатюрата стоеше на шкаф, до който бе разположено любимото кресло на госпожата - в него тя четеше, или водеше телефонните си разговори.

В тефтерчето беше писано малко, информацията - разделна и на френски: в задната половина стояха инициали, някакви обозначения и числа, вероятно часове. В предната (по-важната част!) се мъдреха съкращения и те бяха само две - зад тях ръката бе изписала ситнички цифри, с точки между тях, които приличаха на дати, после следваха също толкова дребни думи.

Проверката му извади на бял свят биографията й на франкофонка: завършила езикова гимназия, по-късно филология, след работа като преводачка беше продължила в социална организация, после, след промените, създала фирмата за помощ на сираци. Такива се бяха нароили доста напоследък - защо ли беше избрала за своя грижа децата? Защото помощите отвън идваха постоянно и като силни финансови инжекции, но имаше и друго, и той го проумя: тази жена и в работата, в дома си и в обществото, бе търсила благовидността, доброто впечатление и име за себе си, и него бе извадила на показ, а то беше видимостта - под нея пулсираше друг живот, таен и незрим, изпълнен с рискове и изненади. Тя бе заложила главата си в буквалния смисъл и я беше загубила - кое ли е било по-високо от честта за нея?!

Димитракев хвърли тефтера в ръцете на шифровчиците и те оцениха тайнописа като смешен: отзад включила имена на хора, датата и часа на среща, но за какво ли се бе виждала с тях? На всеки бе отделила ден от седмицата, а събота бе неизменно запазена за “вила “Парадизо”. Рандева беше ходила там, в тази солидна постройка в алпийски стил сред гориста местност, притежание на софиянец, който я бе дал на някой си С. Н. (вероятно подставено лице!), да я стопанисва. Всяка събота при него бе гостувала благотворителната госпожа и това, кой знае защо, не учуди хората от отдела на Димитракев.

- Шефе, че това е вилата, дето преди години разбихме тайното казино! - каза развеселен обещаващият следовател Кондатов.

- Ето, значи, къде са се въртяли парите на горките сирачета!

- Еее, не бързай толкова, младо! Може и да не е играла! Трябва да се провери! - отвърна строго старшият. - Но се сещам за друго - там имаше и сладки “гарнитури”: фитнеси ли бяха, сексуслуги на повикване ли... Богоров от нравствения отдел знае! Тогава и някои другарчета от елита бяха ходили на кални бани!

- Добре го е замислила: всяка вечер - запълнена, а през деня - лекции, благодеяния и сираци! - гнусливо сбърчи нос психоложката Саранска, не знаейки в този момент къде да гледа.

- Порасни, бе колежке! Хората тлъсти сметки в чужди банки направиха! И никой не ги пита от какво! Някои страната си изнесоха и не отговарят за нищо! Всяко лято на Бахамите с фамилиите си ходят, през зимата - на Сен Мориц, а ти си взела да се притесняваш за едни помощи! Тоз палат да не е от спестявания вдигнат, от едната й заплата?!

- Тая, засуканата, и на повикване е била, шефе! - вече сериозно обяви откритието си Кондатов и този път никой не отправи иронични очи към него.

- И това ще проверим! Но тези инициали срещу дните за какво говорят - за постоянни връзки, но с кого - хората на Богората ще се разровят! И ще засмърди в този град, ви казвам! И пак важни господа са се накиснали!

Бяха продължили да слушат телефоните: няколко дни по домашния се обаждаха роднини - да изкажат съболезнования за Рандева, на деветия пак се беше появил човекът с акцента - този път търсеше съпруга и искаше да се срещне с него...

В отдела изследваха обстоятелно втората част на тефтера - цифрите с точките бяха дни и дати от месеца март и септември на миналата година, дребните буквички след тях - също на френски, сочеха петцифрена сума, изписана с думи. “Шифроване от пилешки мозък, какъвто, впрочем, е женският!”, каза презрително Везирски, който обичаше препятствията.

Но аплаузи госпожата заслужаваше за друго: сумите бяха големи, щяха да проверят дали ги бе прехвърлила в чужди банки - играеше на едро и без скрупули...

Димитракев пак прослуша разговорите: битови и обичайни, с приятелки - за козметика и парцали, и можа да се хване за едно: “Майката сложи ли подписа си?” Чия майка и под какъв документ - заслужаваше да си поблъска човек главата, а и Рандев бе настоятелен час по-скоро да издирят убийците на съпругата му.

Заетият и влюбен човек често си слага очила с дебели стъкла - той не знаеше истината за двойния живот, който бе водила жената до него, и все така дълбоко скърбеше за нея...

На два пъти през миналата година Рандева бе получила големи пари от някого за нещо, но те се мъдреха в чужбински банки и тайната бе щракнала катинара за количества и суми.

Следователят реши, че “плътски обожател” няма да се изръси така за наслада - това бе свързано с друго, навярно с работата й. Той провери какви помощи са влезли в града за сираците - бяха по-малки и по друго време. Рандева сама беше открила бистър кайнак и той бе дълбок: имаше да пие, да не се размъти и да остане!

Онзи глас, с акцента, се изгуби - настоятелен към жената, плашлив към стопанина. Рандев също бе обхванат от любопитство и се съгласи, заради Димитракев, да се срещне с мъжа, когато той повтори пак поканата си. Щяха да го запишат, можеше да се окаже стар познайник, в краен случай ще извади някаква нишка на светло...

Видяха го отдалеч, а и Рандев го описа: мъж на средна възраст, в черен костюм, нисък, плешив и с орлов нос, който настоявал да получи парите си от сделката... “Жена ти знае, имахме уговорки - за мене твърдо 30%! Сега я няма - ти ще дадеш, все едно бълха те ухапала!”, завършваше нагло гласът, както бе говорил, сетне назоваваше точната сума, и тя не беше малка.

Бизнесменът се бе запънал - сделките му вървяха добре, имаше парите, но усети, че жена му се бе забъркала в нещо мръсно, което щеше да изпръска него и децата му... Тъй беше казал и плешивият (Рандев не можа да го определи какъв е!), но се бе впечатлил от думите му, че ако се размирише за Сливошево, с доброто име на госпожата и фондацията й е свършено!

Сливошево ли? Ами да - помощите все за там бяха насочени, в Дома за сираци беше станало нещо нередно, с което мъртвата красавица е била свързана! От майката може да се иска подпис за едно: да се откаже от детето си! Ето защо управителката на фондацията бе питала настоятелно за това! Без него не е можело нищо да се направи, а то е било да разполагат с детето! За осиновяване - сигурно в чужбина, за това бездетните богаташи дават луди пари - за дете, българско дете! Подозираше ли за тези сделки директорката на дома?

Знаеше! Като видя следователя и полицаите, тя започна да отстъпва зад бюрото си, сякаш да се скрие от режещите погледи зад листата на филодендрона... Много се бе дърпала младата жена и отстъпила след година атаки от страна на Рандева, която я бе уговаряла настоятелно, че тази работа е изпипана, а в нея има много пари... А за това я беше подсторил плешивият, доста оживен на една сбирка във вила “Парадизо” от работата й във фондация за деца. Той осигуряваше осиновители от чужбина, грижеше се и за прехвърлянето на сираците през границата, другите обезпечаваха подписа, изготвяха документите, деляха процента. Ниският напоследък бил все недоволен и заплашвал да ги издаде...

Ето какво бе отбелязала в тефтера си Рандева: инициалите на децата, датите на извеждане, сумите за тях! Тук са били оформяни като умрели, а там - с изправни бумаги за осиновяване, с подписа на майката даже, която знаела, че детето й ще блаженства в странство... Така са били продадени две деца, разказа след многократни разпити в следствието плешивият, за третото Рандева се дръпнала, и той решил да я сплаши, но за зла участ я беше очистил...

Бизнесменът ходеше като попарен, сякаш повече му тежеше не смъртта на съпругата, а тънкият шарф, ефирният, който бе спуснала над живота си, и там нямаше място за него...

- Казах аз, че е двойна тази жена: “Отвънка – лице, отвътре - трици!”, ама кой да ме чуе!? - каза победоносно Тодорица Тимева, и този път никой - съседи и следователи, не й противоречи.

 


напред горе назад Обратно към: [Иванка Денева][СЛОВОТО]

 

© Иванка Денева. Всички права запазени!

 


© 1999-2017, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух