![]() ![]() Съдбата на буквитеХвърлиха ги в огъня и те жигосаха пепелта със сребро.
Затвориха водача им. Те вдигнаха стачки в мозъците.
Оковаха ги: получи се поезия.
И азбуката не беше от букви, а от възвания.
И само вътре в сенките се триеше написаното от залеза.
Освободиха буквите и всяка се зае с безсмъртието си.
Написаха книги за тях: наляха се. Всички станаха главни.
И се сборичкаха в кулоарите на литературата си.
И безполезният език се скри в устата, човекът скочи обратно в майка си, а тя се търкулна в морето: единствен хоризонтът не мръдна.
Беше дочакал властта си, отново превръщайки се в надежда.
![]() ![]() ![]()
© 1997 Владимир Трендафилов. Всички права запазени!
|