Обратно към: [Четирите фокуса][Владимир Трендафилов][СЛОВОТО]

Хвърлиха ги в огъня

и те жигосаха пепелта със сребро.

Затвориха водача им.

Те вдигнаха стачки в мозъците.

Оковаха ги:

получи се поезия.

И азбуката не беше от букви, а от възвания.

И само вътре в сенките се триеше написаното от залеза.

Освободиха буквите

и всяка се зае с безсмъртието си.

Написаха книги за тях:

наляха се. Всички станаха главни.

И се сборичкаха в кулоарите на литературата си.

И безполезният език се скри в устата, човекът скочи

обратно в майка си, а тя се търкулна в морето: единствен

хоризонтът не мръдна.

Беше дочакал властта си,

отново

превръщайки се в надежда.

Обратно към: [Четирите фокуса][Владимир Трендафилов][СЛОВОТО]

© 1997 Владимир Трендафилов. Всички права запазени!