![]() ![]() СънятСънувах огромна тълпа и себе си вътре в нея, и бяхме заедно отдавна, почти споени от чакане. Десетките ни гръдни кошове хриптяха едновременно и беше тясно, но и хубаво - един вид бракосъчетание.
Не помня къде, но чакахме - беше нещо безкрайно нужно - май че гише за повреди. Ръждясвахме в търпението си, ама поне се виждаше гишето - дори прощавахме на старците че се редят отпреде.
А нямаше стени, само нисък таван и един хоризонт на който висеше като пране целта ни. И стояхме, и бяхме ненужни - като кълбета дим от комин на кораб, чакащ само знак за да потъне.
Ненадейно усетих сърбеж и помръднах - дано изчезне: по хората наоколо пробяга тръпка - след туй отново - след туй ми се оголиха в упор чифт зъбни протези и насрещен лакът върна в строя белите ми дробове.
Пак дишах като всички, дишах, просто дишах, те също не шаваха, не лющеха семки и не говореха, а само се раздуваха и сплескваха в такт до изприщване, и стана седем, и гишето пак го затвориха.
И в тоя миг се събудих, и разбрах, и разбрах че съм друг - то беше радост и пир за духа, то беше мятане! А пък сянката ми ту се разрастваше в огромен юмрук, ту после премисляше и се изтягаше в лъч към краката ми.
![]() ![]() ![]()
© 1997 Владимир Трендафилов. Всички права запазени!
|