Обратно към: [Четирите фокуса][Владимир Трендафилов][СЛОВОТО]

Лице над стъклото

за сбогом подаваш,

влакът отлита

и сляп отфучаваш.

Майка ти? Вятър

назад я подмята.

Махнеш за поздрав -

отпре ти ръката.

Свиваш се вътре,

това ти стига,

изсъхваш като

притиснат в книга,

не чакаш гара,

нито авария -

времето тегли

дори хербария.

Обратно към: [Четирите фокуса][Владимир Трендафилов][СЛОВОТО]

© 1997 Владимир Трендафилов. Всички права запазени!