![]() ![]() Сенки и полипиЛице над стъклото за сбогом подаваш, влакът отлита и сляп отфучаваш.
Майка ти? Вятър назад я подмята. Махнеш за поздрав - отпре ти ръката.
Свиваш се вътре, това ти стига, изсъхваш като притиснат в книга,
не чакаш гара, нито авария - времето тегли дори хербария.
![]() ![]() ![]()
© 1997 Владимир Трендафилов. Всички права запазени!
|