напред назад Обратно към: [Таня Табакова][СЛОВОТО]



Ембрион


Ускореният ми песимизъм ме поведе

Над мрачните гори от мойте мисли изковани.

Леко надолу се наведох,

Да видя мечтите си към кръст приковани.

Сред матово-зелените гори

Усетих нещо сиво или черно, може би,

Да се спотаява.

Слезнах аз надолу и тогава,

Открих със изненадан стон,

Че това е моят ембрион.

 


напред горе назад Обратно към: [Таня Табакова][СЛОВОТО]

 

© Таня Табакова. Всички права запазени!

 


© 1999-2017, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух