напред назад Обратно към: [Таня Табакова][СЛОВОТО]



Цветът умира


Нека подминават

Стъпките ти бързи моята врата.

Нека - тя е черна -

В съня си срещнах аз Смъртта.

И когато слънцето изгрее

Аз няма да съм там.

Когато славеят запее

Само празнотата ще му дам.

Нека ме поеме пръстта кафява,

Нека тя обгърне мойта плът.

Вятърът нека навява

Спомена за нежната ми гръд.

Пази ме в спомените,

Пази ме в съня.

Разкажи на милионите

Как цветът умря.

 


напред горе назад Обратно към: [Таня Табакова][СЛОВОТО]

 

© Таня Табакова. Всички права запазени!

 


© 1999-2017, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух